-Билянко, знаеш ли какво представлява животът ми, когато те няма. От къщи до Университета. От Университета до вкъщи.
-Да вярвам ли ?!
-Вярвай! Вече пета година работя върху този математически закон. Има дни, в които не виждам хората около себе си, не усещам вкуса на храната – така ме завладява идеята. Но има дни на сгромолясване върху земята. Например тази сутрин! Случайно срещнах мой състудент. Навремето минаваше за глупак. Но тъстът му е някаква клечка в Министерството на външните работи. Настанил го е на хубава служба. Купил му голям апартамент. А аз! На тридесет и шест години не жилище, а дори самостоятелна квартира нямам – погледна ме в очите. – С цялото си сърце ти пожелавам да си намериш богат съпруг. Защото да се започва отначало е трудно и до никъде не се стига.
-О! Вече съм избрала човека, с когото искам да бъда до гроб. И това си ти!
По лицето му пробягна неприятна гримаса - явно не му хареса сериозността на разговора и побърза да го поведе към плитките води на шегата.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.