Биляна

далечно и тъжно. Каза ми, че в последно време се чувствал непрекъснато уморен. Правил си изследвания. Левкоцитите му били завишени.

Пред жилището на леля се спряхме за минута. Имах чувство, че иска още нещо да сподели. Поканих го да се качим горе. Рязко отказа, после се наклони към устните ми, но не ме целуна, а неочаквано тръгна в обратна посока.

През нощта дълго не можах да заспя. Едва призори сънят нахлу в мен бавно, на талази. Газех и едновременно плувах някъде напред, където всичко губеше очертанията си, но изведнъж стана ясно. Бях се озовала в болнична стая. Това беше същата тясна стая, в която преди години влязох със свито сърце. Но в леглото не се бе отпуснал татко, а Борис. Аз седя до него. От ръката ми, по прозрачна тръбичка, тече моята кръв. Страните му стават по-розови, дори раздвижва клепачи, обаче в този миг пред мен изплува мъж с бяла престилка и с бял лист в дългите, сухи пръсти.

-Момиче! Стига! Вредно е!

 -Но още малко. Още малко. И той ще оздравее.

 -Тогава се подпиши. Ето тук, че не носим отговорност за живота ти...

На следващия ден го потърсих по телефона. Исках да му кажа да не се страху