Роман(с) за емиграцията

p>- Стой така, не сядай на стола, там е мокро, сега ще направя кафе, че тази кана я изпих вече.

- Душицо, това коя кана подред ти беше?

- Мисля, че е трета, но не съм сигурна.

- Ти кога си спала за последен път?

- Май в понеделник. Малкият беше болен, а преди това брат му.

На календара е сряда. Денят е ограден с червено, защото главата на семейството има рожден ден и се връща от дълъг рейс.

- Бегом в кревата, аз ще го нахраня!

- Ама прането!

- Аз знам как работи пералнята, ще се изненадаш.

- Големият ще си дойде след час от училище, ще ми помогне.

- В кревата!

- Боршът не е готов! И тортата не е готова. Освен това ми се счупи прахосмукачката снощи.

- В кревата!

- В банята има още пране.

- Сама ли ще отидеш в леглото или да те влача за краката?

- Аз само за пет минутки! Да ме събудиш! Казах ли ти, нашият татко си идва специално по-рано!

Следва глух удар от падащо в леглото тяло. Часовникът с кукувичка твърди, че радостното завръщане се очаква след около пет часа. Ясно е, че няма да се оправя сама. Звъня на общо другарче, за късмет емигрантите се заселваме близо, като печурките.

- Вечерна смяна съм, спя! - казва другата ми дружка.

- Добре, добре, само ми трябват прахосмукачката ти, три яйца, не, три картона яйца, мляко, ако имаш ябълки, о, да, и картата ти за сушилнята на долния етаж. – зад мен се чува неводолен бебешки вой, защото кашата е свършила и няма нищо за размазване.

- Ти откъде всъщност се обаждаш? – гласът е значително по-събуден.

- Слез и ще видиш! – загадъчно слагам слушалката на апарата.

Така. Прането в пералнята. Вадим преврялото месо, режем. Двамата малки събират двудневния урожай от играчки. Най-малкият е въдворен във високия си стол и му е връчено парче банан. Той прекрасно схваща, че са дошли свежи сили и млъква. Картофите са недостатъчно, по дяволите, за да измия повече ми трябва мивката, сигурна съм, че е още тук, само трябва да се откопае. Това пране отива в сушилнята, внимаваме да не затворим вратата към коридора, че няма да можем да влезем обратно. Пране в пералнята. Аха, освободи се един сух стол. На средата на банана малкият човек заспива, отнасям го в кревата до майка му. Завивам ги и двамата и се връщам при готвачката в кухнята. Аз мия, тя кълца салата.

Какво беше това, нали току-що кукаше тази идиотска кукувичка? Това не е кукувичката от часовника, това е папагалът. Великолепна едра птица с цветни пера, почти член на семейството. Иска си фъстъчетата. Да бе, да, само ти ми липсваш! Нещо прелита с бръснещ полет над главата ми. Той защо не е в клетка? Каква клетка, той никога не е имал! Стендът му е в ъгъла на хола, той е една щастлива птица! На ти си фъстъците, птица Сирин, и спри да плюеш наоколо! Боже, пак ще играе прахосмукачката! Отивам да видя втората сушилня дали е свободна.

Така, вие двамката, днес нямаме разходка, имаме сортиране на пране