Облаче при караконджулите

4.88   (100 votes)
!

ЦРЪНКА: Че то трябва да пише поне за кого е, за да е стигнало до тук.

ЦВЕТАН: (слага очилата си) Пише, всичко пише! Ето, пише, че е за Енчо, ама лично и поверително. Хм, лично, беше го оставило онова младото пощаджийче на прозореца отвън, всеки може да го грабне. Аз докато бях пощальон – такива безобразия нямаше!

ЦРЪНКА: Ба, ще го вземе някой в наше село, дето сме ти и аз останали.

ЦВЕТАН: Хич не ми ги приказвай! Аз ще се грабна утре, ще взема рейса до София, ще му го дам на Енчо в ръцете направо.

ЦРЪНКА: (засмива се) Ама да не забравиш да сложиш фуражката, като едно време! Току виж някоя мома те харесала, както Данчето навремето. Викаше, заради едната фуражка изгорях.

ЦВЕТАН: Не е само заради фуражката! Данчето като се срещнахме първо, аз бях с всичките си ордени и медали! Какво като съм дребен, ама ботушите ми лъснати, можеш да се огледаш в тях, коланът ми на последната дупка, медалите светят, абе ерген, та дрънка. Щом се съгласи тук да дойде, ще трябва да съм бил, така де!

ЦРЪНКА: Дрънка, зер... То медалите за това са, да дрънкат. Мъжка ви работа, като почнете да си спомняте кой кога какво, всичките герои излизате, а който орал и копал докато вас ви немало – за тях медали няма. Карай да върви! (покрива нощвите с месал и отива да си измие ръцете зад тезгяха)

ЦВЕТАН: Отишло то, та се не видяло. Не ми трябват на мен медали, мислех, те са за децата, да помнят какъв е бил дядо им. То на Славка, нали е девойка, медали не й трябват, ама мислех за Цветиша, поне той да ги вземе. Майка му вика, че по техния край тия медали не се тачат, щото така, лоши спомени били. Така ще си отидат с мен медалите, барем да ги бях знаял къде ги е сложила Данчето, откак се помина, не съм ги вадил... То и да ги извадя, кой ще ги разпознае, откак и Коста си отиде, той още помнеше, кои са ни еднакви и кои той има, а аз нямам, и обратното.

ЦРЪНКА: И Енчо знае, ама си трае. Това неговото писмо нещо големшко ми се вижда.

ЦВЕТАН: Кой знае какво има в него? То кой ли вече пише писма, май само ОлдМака, той всяка седмица пишеше на някого, едни дебели пликове като тоя. Може от него да е. Нещо се запиля този човек, да не му се е случило нещо, досега си мислех, че ще се е върнал, но ако се беше върнал, щеше да се обади, да дойде в кръчмата, да му сръбнем по една шльокавица. Тамън беше научил „върла”, че му била напомняла за Вълко. (клати глава) „С” за Ставри и за салата, помни се лесно, казваше. Слушай, Црънке, остави тоя хляб да си почине и да се вдигне сам, дай една салатка и една ракийка, че нещо ми е домъчняло. После ще видим. Ей, къде ми отиде цялата компания, всичките до един отидоха...

(Црънка носи три чинии, три ракиени чашки и три вилици и ги слага на масата мълчаливо)

ЦВЕТАН: Какво, гости ли ще има, та за трима слагаш масата?

(Црънка мълчаливо избърсва очи, взема писмото и излиза. Влизат дядо Коста и Данчето, двамата посипани с бял прах. Дядо Коста е облечен във войнишка униф

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2025