Облаче при караконджулите

раклиса. Оттогава Богородица все помага на хората от нашето село. Като тръгнели мъжете на война, а то на коя война наши не са ходили, събирали се майките и невестите да молят Божията Майка да им пази децата и мъжете. Всичките до един върнахте ли се? Върнахте се! Че и Енчо си дойде.

КОСТА: Енчо, какво Енчо, че той да не е бил на война? На гурбет каза че е бил. То на вас, жените, все страхотии ви се привиждат, все някаква жалба жалите! Що сложи ония две чаши?

Вратата на кръчмата се отваря и влизат две жени. Едната е възрастна, подпира се на бастун, а младата жена до нея я подкрепя и носи чиния с кравайчета. От тавана се спуска полупрозрачна икона, на която е изобразена Богородица възнасяща се в облак. Иконата е между жените и масата на Коста и Цветан. Третата маса е като олтар пред иконата. Младата жена оставя на нея чинията и застава до възрастната жена.

Црънка се прекръства. Ставри и Вълко затварят таблата, застават зад иконата и се прекръстват. Светлината постепенно гасне, докато остава само осветената икона на Богородица.

Картина шеста

Гостната на ОлдМак, масата е празна, до нея стои стара войнишка раница. На неговия си стол седи ОлдМак и чете някакви документи. Влиза Еньо.

ЕНЬО: Затворих горната порта и я залостих. Само това ли ви е багажът?

ОЛДМАК: Там, където отивам, ще ме чакат. (прибира документите в раницата) Имаме обаче още време. Поседни тук, не обичам да вися по летищата.

ЕНЬО: Тогава се обадете кога се връщате и ще дойда да ви взема.

ОЛДМАК: Аз няма да се върна тук повече.

ЕНЬО: Мислех, че ви харесва. Тъкмо стегнахте къщата.

ОЛДМАК: Къщата я стегна ти. Аз не ти пречех.

ЕНЬО: И сега тя не ви е нужна. Продайте ми я!

ОЛДМАК: Не съм казал, че не ми е нужна. Напротив.

ЕНЬО: Значи искате да ми я продадете по-скъпо. Кажете колко струва! Може и да мога да си позволя цената ви!

ОЛДМАК: Както е казал един разказвач на приказки, хората днес знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо. Ето, ти си слугувал три години да събереш пари за този замък.

ЕНЬО: Слугувах, събрах.

ОЛДМАК: И какво, аз дойдох малко преди теб и платих цената, която ми искаха онези двете млади момчета, на които очите им светеха само да се отърват от на дядо си колибата. За тях еквивалентът на тази къща се изчерпва с няколко звънки монети, за тях тя има цена, но няма стойност. Сега ти идваш и искаш да ми дадеш няколко монети. Те за мен нямат стойност. Но може и да се спогодим...

ЕНЬО: Не вярвам, че мога да ви дам нещо друго. Не съм известен, няма да бъда окичен със слава, нямам родословно дърво за шейсет поколения назад във времето. Икономист на парче, по-често без работа, отколкото със. Едва ли струвам нещо. (усмихва се)

ОЛДМАК: Не е въпрос какво струваш, а за колко и с какво можеш да бъдеш купен.

ЕНЬО: За какво съм ви? (засмива се) Аз и така ще ви закарам на летището, а после не ви трябвам.

ОЛДМАК: Това щ