ЕНЬО: Три години са много време.
ОЛДМАК: Ти вече веднъж си ги отработил.
ЕНЬО: Тогава бях по-млад и по-глупав.
ОЛДМАК: Точно. Сега с багажа на придобитата мъдрост ще свършиш две добри работи. Аз ти осигурявам прилична заплата, добро жилище и още някои малки благинки. След три години си свободен, ако искаш да бъдеш свободен.
ЕНЬО: Ще ми бъде интересно да прочета малките буквички на това предложение. Обзалагам се, че ще има изненади в тях. (поглежда часовника си) Време е да тръгваме.
ОЛДМАК: (засмива се) За изненадите можеш да бъдеш абсолютно сигурен, моето момче. (стават)
Картина осма
Сцената е скрита от полупрозрачна завеса, даваща илюзия за бална зала в замък. ОлдМак в пълна шотландска носия излиза от едната страна на сцената пред завесата. От другата излиза млада жена, облечена съответно на неговата носия по време, с булчински воал, но посипана със същия бял прах, като Баба Цона и Вълковица. Някъде свири невидима гайда. ОлдМак и младата жена танцуват. Когато танцувайки те напускат сцената, завесата се вдига)
Селската кръчма е празна. По радиоточката продължава гайдарската мелодия. На една от масите меси тесто Црънка. Тя е запретнала ръкави и се вижда, че тя не е изобщо стара.
ЦРЪНКА: Няма да сколасам, няма, помагай, Света Богородичке, че няма да втаса тестото, и няма да има хляб за помен. То не че толкова много трябва, ама пусто, от едно време както си го знам, така си го бъркам, пък то вече няма кой да го яде, остана един Цветан и той днеска тръгва. Ще дойде, ще рече: „Къде си се разбързала ма, Црънке?” Црънке, та Црънке, аз като да си нямам име, а то на теб са ме кръстили, и на теб са ме подарили, да държа оня параклис. А покрай това все работа, работа, работа, тя женската работа край няма. Бабуваш, кръщаваш, учиш, венчаваш, пак бабуваш на децата им, причастяваш, погребваш и пак отначало, като таласъм домашен. Да беше прежда, да я разпредеш, да беше вода, да я донесеш, да беше зърно, да го смелиш, а то... Всичките да си отидат, аз пак ще остана, щото ще си дойдат децата им, ако не децата – внуците им ще си дойдат, и трябва да има огън стъкнат и хляб на масата. Щото угасне ли веднъж огъня, може и да не си намерят пътя обратно. Само с едни светулки не става.
(влиза Цветан и носи голям пощенски плик с разноцветни марки.)
ЦВЕТАН: О, Црънке, ела да видиш какво донесох! Къде си се разбързала ма, Црънке, ела виж, откога не сме получавали в наше село писма!
ЦРЪНКА: (продължава да меси) Откак се спомина Коста и държавата му искаше пари за здравна застраховка след като го погребахме. Сега какво искат?
ЦВЕТАН: Не е държавата. Поне не е нашата, де
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.