Облаче при караконджулите

СТАВРИ: Енчо, не ги слушай тия зевзеци! Какъв караконджул ще дойде по нашите места, така и не знам как ни намери онзи с полата, та караконджул. Момци, като дойде нашият човек, да не пропусне урока, ей! Буква по буква – азбука!

Ставри става, с него става и Еньо.

Картина втора

Кухнята на Ставри. На масата има постлана покривка, свещ гори между две малки ракиени чашки и гарафа с вода. Над масата виси старовремски сватбен портрет в проста рамка.

СТАВРИ: Сега ако легнем, ще се ококорим и двамата като караконджули утре заран. Или си изморен? Креватът ти е готов оттатък.

ЕНЬО: Не съм изморен. То колко е пътят до тук, една плюнка място.

СТАВРИ: Ами що тогава изглеждаш, като да са те били с мокър парцал? Зарад къщата, що ли?

ЕНЬО: Зарад къщата. Дядо ми все казваше, че там ми е хвърлен пъпът, значи, там ми е късметът. А сега някаква мома-англичанка. От толкова къщи та тая да купи.

СТАВРИ: Пъпът ти там не е хвърлен, ами е загубен, да ти кажа. Ти когато се намери, Андо тръгваше към София, та дядо ти донесе пъпа ти в едно парцалче, Андо да го хвърли в големия град. Ама донесе и една голяма бъклица, пък тя беше пълна вечерта, а на сутринта като се освестихме, беше празна и твоя пъп така и не можахме да го намерим. Може да е там, ама може и да не е, щото ние с бъклицата бая места обиколихме из селото, та не е ясно къде е изпаднал. Баба ти що клетви издума, да не ти казвам.

ЕНЬО (усмихва се): Това не са ми го казвали.

СТАВРИ: Ще ти го кажат, да бе, та после сватята да им извади очите и на двамата.

ЕНЬО: Е, не беше чак такава баба Вена де, чак пък и на двамата. (засмива се) Макар че...

СТАВРИ: Не беше, кога беше млада и зелена, ама откак се поболя Райко, Бог да го прости, стана от вещица по-зла. Тя, майка ти, от добро не е избягала от тяхната си къща. Как е Мария?

ЕНЬО: Благодаря, добре е, бати я гледа, тя колкото може помага с децата. Мама много сдаде откак татко почина, мислехме, че и тя ще тръгне след него. Но тогава се разболя снаха ми и нямаше кой да стои с малките, та мама отиде и остана. Бати така и не се ожени втори път, все децата, децата, пък те вече големи мъже станаха, на Ради мустаци ще му пораснат скоро.

СТАВРИ: А Георги какво прави? Още ли е във Видин?

ЕНЬО: Още е там, идват чат-пат при Иван, ама не съм ги виждал скоро. То откъдето жената, оттам и родата, нали знаеш. Пък и мен ме нямаше...

СТАВРИ: Ти къде беше?

ЕНЬО: На гурбет. Събирах пари за къща.

СТАВРИ: Ходил си по чужбината, значи... Е, утре ще разкажеш на аверите в кръчмата, щото много народ ходи, пък никой не се връща да разкаже.

ЕНЬО: Тя, абе не е за разправяне.

СТАВРИ: Срамна работа няма, Енчо.

ЕНЬО: Зависи за какво го пращат човек. Ако искаш, утре заран мога да се кача да погледна тия греди, дето днес ги приказвахме. Така д