Облаче при караконджулите

СТАВРИ: Става, само да внимаваш. Съмнявам се да е останал някой от таласъмите – толкова години не е чистено. Да не вземеш сега да решиш, че трябва да се чисти! Че като те знам какъв си сериозен, после и да си дойдат, ще залепнат за дъските, както едно време по дъската в училище. Два дни не можах да я измия вашата черна дъска, дето я беше грунтовал със захарен сироп с мед за по-сигурно.

ЕНЬО: Това беше резултат от прекалено аналитично мислене.

СТАВРИ: Няма начин да не е било. Я сподели, че тогава не можах дума да ти извадя от устата.

ЕНЬО: Ето, натръшкали сме се с шарка и тримата, Иван, Георги и аз. Баба пече питка и я маже с мед, и тя става една лъскава. После като ми дойде ред аз да бърша дъската, реших, че захарната вода не е достатъчна и сложих мед за лъскавина.

СТАВРИ: А после?

ЕНЬО: После... Кой да ми каже, че имам конкуренция в лицето на собствения си брат! Георги питал дядо той с какво лъска дъските, дядо рекъл „с восък” и ето, дъската отгоре с восък, отдолу с мед. Ама си беше лъскава!

СТАВРИ: Дума да няма! Пак късмет съм имал, Иван можеше и да я лакира.

ЕНЬО: С автомобилен лак! И сега може, само кажете, джам прави! Ето, моята таратайка не си знае годините, но е като кукла, той ми я стегна.

СТАВРИ: Ако ще се местиш насам, ще ти трябва друг транспорт. Нали можеш да яздиш? Зимата като стане пътят на пързалка, с колата си до първото дере, тук никой не чисти. Трябва да видя кой има още от дългоухите мерцедеси, че не останаха, откак на Цветан му умря магаричката. Един ли да гледам или два?

ЕНЬО: Един стига. Колко багаж му трябва на сам човек. Пък таласъмите да се оправят, нали така! Макар че не изглежда да са много надеждни, щом са изоставили тавана на леля Цона!

СТАВРИ: Теб ти трябва друга дружинка, Енчо! Рано ти е за таласъми!

ЕНЬО: Аз засега искам да си почина малко, после ще видим.

СТАВРИ: Верно, уморен ми изглеждаш, а аз те заглавичквам, върви лягай!

ЕНЬО: Лека нощ!

Еньо излиза. Вратата се отваря отново и влиза баба Цона, облечена във венчалните си дрехи, но сякаш е посипана с бял прах цялата. Тя сяда на Еньовия стол и скръства ръце на масата.

СТАВРИ: Чини ми се, че не е само таванът за поправяне, ами и Енчо. Уж гледаш го здрав, прав, ама не е. На неговите години трябва да гони булките, не таласъмите. Какво ще прави тук на село самичък като куче? Я, то наистина станало време за лягане.

Картина трета

Селският хоремаг на Облаче. Трима старци седят на една маса и учат четвърти старец в шотландска пола да чете български. Компанията е в прекрасно настроение, за което спомага видимо дамаджанката на масата. Црънка нещо наднича под тезгяха, откъдето се чува скърцане и приглушено мърморене.

ЦВЕТАН: Добре де, как да ги запомни човекът, като хем са еднакви, хем са различни. Дайте да му ги рисуваме на картинки, хем по-лесно. Вчера като му нари