Непознато сърце

Нищо. Това май го можеш.

ХРИСТИНА.

Мога го.

МИШО.

Какво друго можеш?

ХРИСТИНА.

Гледай се работата!

МИШО.

Хайде по-леко, да не излетиш на завоя…Уплаши ли се?

ХРИСТИНА.

Завоите не ме интересуват.

МИШО.

Уплаши се,а!

ХРИСТИНА.

Уплаших се.

МИШО.

Защо така?

ХРИСТИНА.

Защото викаше.

МИШО.

Понякога викам.

ХРИСТИНА.

Защо викаш на мен? Каква съм ти аз, та ще ми викаш? Да не съм ти прислужница! Да не си луд?

МИШО.

Ей, ей, ей… Споко! Нямаше на кого друг. Ако имаше друг, щях на него да викам. Подредила си стаята, ама багажът ти още не е прибран.

ХРИСТИНА.

Не е.

МИШО.

Какво чакаш още?

ХРИСТИНА.

/пауза/ Няма къде да отида.

МИШО.

Ще се върнеш на селото си. Как се казваше? Гълъбово? Гълъбово ли беше?

ХРИСТИНА.

Не мога. 

МИШО.

Много интересно!... Значи „не можеш”? Да ти сипя ли една глътка.

ХРИСТИНА:

Не пия.

МИШО.  

Добра е.

ХРИСТИНА.

Става ми лошо…  

МИШО.

Защо се махна от селото?

ХРИСТИНА.

Сложно е.

МИШО.

Заради гадже. Щяхте да се ожените в големия град, да работите, да спечелите пари… Ама той си хвана друга и сега живее при нея. Ха-ха-ха… Пълна боза.

ХРИСТИНА.

 Да, ама не е така! Ти какво се правиш на отворко?

МИШО.

А как е? Той не можа да си намери работа. Нямахте пари. На него му писна и замина за Англия. Като спечели, ще те извика да отидеш при него. Ха-ха-ха…  А кога ще спечели? Знаеш ли?

ХРИСТИНА.

Не.

МИШО.

Всички знаят, само ти май не знаеш?

ХРИСТИНА.

Кога?

МИШО.

Когато цъфнат на баба ти цървулите. Ха-ха-ха…На 31 февруари… На върба в петък….

ХРИСТИНА.

Глупак!

МИШО.

Ха-ха-ха…

         Христинка отива и сяда на масата до Мишо.

МИШО.

Мразя глупаците.

ХРИСТИНА.

Подиграваш ми се??

МИШО.

И аз бях глупак. И аз щях да спечеля много пари, и аз щях да живея честно и да бъда честен…Но-о-о-о попаднах в затвора. А там, от мен да знаеш, няма хора… Тъпо, нали? Хората в затвора вече свършили. Няма ги.