Непознато сърце

МИШО.

Престани! Какъв е този плосък театър? Какво искате от мен? Какво искате още? Какво, да ме вържете. Да ям помията от закусвалнята. Да се навирам в тази мръсна дупка и да си броят тъпите години. Няма да стане. На двадесет и седем съм и нищо. Нищо няма зад мен. Празно и пусто е. /към Невена/ И теб те няма там. /към Калчев/ - И  теб... Нямало ви е на десет, на петнайсет, на двайсет и пет. Колкото и да ме плашите, колкото и да си измисляте. Аз си имам мой живот.

НЕВЕНА.

Кой ти е слагал масата, кой ти е прал дрехите, кой те е гледал, когато си бил болен. Какъв живот Мишо: учил-недоучил, в затвора лежал… Какъв живот.

МИШО.

Ако сега го нямам, ще го имам. Разбра ли. Аз мога да направя живота си поносим. Да го направя мой си живот и да го харесвам.

КАЛЧЕВ.

На мен прилича!

НЕВЕНА.

Как човек живота си да подреди, като всичко около него е разхвърляно. Започнеш от едната страна, другата вземе, че се разплете. Подхванеш другата – там пък пълна обърка. Идва ми да се скрия и да не излизам никъде. Да стоя на тъмно в стаята и цял живот тук да си остана. Ни човеци искам да виждам, ни дявол!

В това време в къщата влиза Люба. Всички я виждат и настава тишина.

МИШО.

Люба!

ЛЮБОМИРА.

Почуках. Никой не отвори. Мислех да си тръгвам, но чух, че говорят хора и влязох. /тя е мокра от дъжда, който вали вън/ Извинявайте. Вали! Добър вечер.

КАЛЧЕВ.

Добър вечер, миличка, добър вече!

НЕВЕНА.

Говорим.

ЛЮБОМИРА.

Нещо има ли? Може би...

КАЛЧЕВ.

Нищо. Както всеки път. Стоим и си говорим.

ЛЮБОМИРА.

Може би в неподходящо време съм дошла, ако трябва...

МИШО.

Не трябва.

КАЛЧЕВ.

Влизай, влизай...

МИШО.

Изглеждаш уплашена.

ЛЮБОМИРА.

Наистина ли! Сигурно е от тъмното и дъжда. 

МИШО.

Здравей!

ЛЮБОМИРА.

Бързах и затова... Здравей!

КАЛЧЕВ.

Мокра се оказа тази есен.  И по улиците тук там някоя лампа само свети. На гарата са останали едни траверси неприбрани в склада и мирише на асфалт и газ.

НЕВЕНА.

Да ти дам една кърпа да се избършеш.

ЛЮБОМИРА.

Няма да се бавя.

КАЛЧЕВ.

Ще я преживеем. Колко есени сме преживяли...

ЛЮБОМИРА.

Нощем кашлям, лошо време... Имам поръчка за фотосесия от Сините камъни, но времето не позволява... Синоптиците, казват, че ще се оправи, но кога ли?

МИШО.

Сигурно ще се оправи.

<<< …29303132333435>>>