Непознато сърце

Мишо, какво се е случило?

МИШО.

Нищо.

ЛЮБОМИРА.

Как нищо? Ти ме търсиш...

МИШО.

Всъщност, аз се върнах... вече. Ето ме.

ЛЮБОМИРА.

Добре дошъл. Радвам се да те видя. Изглеждаш много добре.

МИШО.

Сякаш сте се наговорили!

ЛЮБОМИРА.

Така изглеждаш. Бих ти направила няколко портретни снимки.

МИШО.

Само това ли?

ЛЮБОМИРА.

Какво друго? Не знам. Ти искаше да ме видиш. Дойдох. Какво друго?

         Христина тичешком излиза от стаята си и влиза в тоалетната, но много силно блъсва вратата и всички чуват това. Малка пауза, след която Мишо стреснато излиза в коридора. Оглежда го и се връща.

МИШО.

Няма никой! Никой няма. /застава с гръб към вратата, сякаш пази някой да не влезе или излезе/

КАЛЧЕВ.

Чакаш ли някого!

МИШО.

Не. Кого да чакам. Никого не чакам.

ЛЮБОМИРА.

Какво се е случило?

МИШО.

 Цял ден съм пътувал. Бързо стигнах. Вкъщи... Валеше...Не знам как да започна. Върнах се. Да, да, аз се върнах... Ето ме!... Когато човек всичко е повтарял на ум безброй пъти, после не може да го каже на глас така, както го е мисли. Ние с теб бяхме…

ЛЮБОМИРА.

 Бяхме. Беше хубаво, но  това е...

МИШО.

Да. Така е. Така поне изглежда.

ЛЮБОМИРА.

Просто е така.

МИШО.

Аз искам всичко да ти кажа.

ЛЮБОМИРА:

Защо на мен.

МИШО:

Ти трябва да го чуеш. За мен е много важно ти да го чуеш.

ЛЮБОМИРА.

Не го казвай!

МИШО.

Всичко се обърка. След три години аз разбрах, че…

ЛЮБОМИРА.

Не го казвай!

МИШО.

 ...че те обичам …

         Пауза.

НЕВЕНА.

Божичко, нищо не е свършило!

ЛЮБОМИРА.

Каква любов!  Какво говориш!

МИШО.

/по-скоро на себе си/ Казах го!

ЛЮБОМИРА.

Бяха само три хубави дни. Нямаме ли право да бъдем заедно три дни и да ни бъде хубаво? Бяха само три дни. Какво искаш от мен?

МИШО.

Мисля само за това. Мисля само за теб и мен. Мисля за тези три дни. Сякаш е било цял живот...

ЛЮБОМИРА.

 Не говори така.

МИШО.

Всичко ли си забравила?

ЛЮБОМИРА.

Всичко си спомням. Спомням си трите дни, когато бяхме с теб на езерото. Пл