Непознато сърце

МИШО.

Коя е нейната стая.

ХРИСТИНА.

Другата стая.

МИШО.

Как така „нейната”!

НЕВЕНА.

/към Христина/ - Ти не се обаждай! /на Мишо/ Хайде и ти пък сега. Така се казва. Какво се заяждаш? Казах й да отиде в другата стая, защото тук сега ще се стопли от електрическата печка и…

МИШО.

Каква електрическа печка, какви пет лева? Не й каза “другата стая”, каза й “твоята стая”.

ХРИСТИНА. 

Плащам си наема. За ток плащам, за водата плащам… Ти какво искаш? /мърмори на себе си/ Всеки иска нещо, всеки нещо не му стига, всеки къса, каквото му попадне, щом не е негово, и все другият му е виновен./вика/ Няма-а-а-а!

НЕВЕНА.

/към Христина/ Излез от тук! /Христина още стои на вратата/

ХРИСТИНА.

Писна ми вече./към Мишо/ Ти какво искаш. Падаш от небето и са правиш на Господ. Гадняр!

         Христина излиза от стаята на Невена и блъсва силно вратата.

МИШО.

Какво е това? Тя блъсна вратата! Тя блъсна вратата в нашата къща! На мен ми блъска вратата…

         Христина се връща и застава в рамката на вратата. Малка пауза.

ХРИСТИНА.

Не исках.

МИШО.

Ще те убия.

НЕВЕНА.

/ на Христина/ Излез ти казах! Не чуваш ли?

         Христина излиза. Започва да подрежда дрехите и нещата си, но не за да си тръгва, а за да е подредена стаята й.    

НЕВЕНА.

/към Мишо/ Казах й „твоята стая”. Да, така казах. Какво значение има? Като дойде пролет, може и на двора да се седи. Няма да е така тясно. Все ще се подредим някак си.  

МИШО.

Твоята стая, нейната стая, така ли? Ти за какъв ме мислиш? Изобщо мислиш ли ме? Пролет, щяла да дойде! А стига, бе! Или ей така. Какво ти става?

НЕВЕНА.

Временно… Тук само…

МИШО.

Тя ще живее в моята стая. И това няма значение, така ли? За теб това няма никакво значение!

НЕВЕНА.

Ами-и-и…

МИШО.

Какво “ами”. Нея я има, а мен ме няма. Мен изобщо ме няма. Зачертала си ме от списъка.

НЕВЕНА.

Не говори така. Какъв списък!?

МИШО.

Шут в гъза. Така ли?! Оня списък, най-важният, в ко