Непознато сърце

НЕВЕНА.

Мишо-о… Нямам списък.

МИШО.

Така ли? Така ли? Кажи, така ли!

НЕВЕНА.

Не е така.

МИШО.

А как е?

НЕВЕНА.

Мислих те по цели нощи. С теб лягах, с теб ставах в главата. И през деня все ти беше пред очите ми. Като вървях по улиците, колко пъти съм се припознавала в разни други. Вървя, вървя и изведнъж: ”Ето го Мишо, с  черното яке… Той е, той е!”

МИШО.

А накрая?

НЕВЕНА.

Ами то край няма. Докторката вика, че най-полезно било за мен да си отпочина месец-два… А пък аз си мисля, че най-добре за мен ще е да почина изобщо…

МИШО.

Хъм… Защо ми ги говориш тия бабини деветини? За друго е въпросът!

НЕВЕНА.

/за Христина/ - Много ме е питала за теб…

МИШО.

Нея какво я интересува?

НЕВЕНА.

Не знам, пита. И аз съм и разказвала.

МИШО.

Какво си й разказвала?

НЕВЕНА:

Как си бил отличник, как беше шампион по борба, как се обличаш…

МИШО.

 … как бесех котки на простира в двора, как ме набутаха в затвора, за Любомира…

НЕВЕНА.

За Любомира нищо не съм казвала.

МИШО.

Защо!

НЕВЕНА.

 Защо да й казвам.

МИШО.

 Как ме заряза и се ожени за мой приятел…

НЕВЕНА:

Майка ѝ и баща ѝ са добри хора… Нищо не искат. Нямат друго дете, само тя им е!

МИШО.

Чуваш ли се какви ми ги разправяш! За идиот ли ме вземаш? За тъпак ли?! Всичко ми взехте.

НЕВЕНА.

Ти какво си се увълчил?

МИШО.

Млъквай!

НЕВЕНА. 

Само ти казвам. Добро е момичето…

МИШО: 

Тая няма да стане.

НЕВЕНА.

Какво толкова има.

МИШО.

Празно е.

НЕВЕНА.

Добре де. Ще поживее малко, ще си намери друга квартира, ще си отиде! Може…

МИШО:

Не може!..Казах вече: Ще я изгониш.

НЕВЕНА:

Не мога.

МИШО:

Ще я изгониш, ти казвам.

НЕВЕНА:

С майка й сме се разбрали…

МИШО:

Аз ще я изгоня.

НЕВЕНА:

Баща й ни претърси покрива лятото. Ей така го оправи. Без пари човекът го оправи.

МИШО.

Не ме интересува! Няма да стане. Веднъж вече се случи, хвърлихте ме на улицата, на кучетата ме оставихте да ме ръ