Непознато сърце

НЕВЕНА.

Предплатила си е за една година.

МИШО.

Ще й върнеш парите!

НЕВЕНА.

Ами то… парите ги няма. Похарчихме ги.

         Христина се е върнала и стои пак на вратата

НЕВЕНА

/към Христина вика/ - Ти защо си още тук… Какво правиш още тук? Казах ли ти да се махаш…

ХРИСТИНА.

Искам само да кажа, че никой досега така не ми е викал, и няма да позволя…

МИШО.

/към Христина/ Ти на мен ли?

ХРИСТИНА.

Не, на арменския поп.

МИШО.

Ще я убия!/хвърля по нея първия попаднал му под ръка предмет/

ХРИСТИНА.

И да ме убиеш, няма да се махна! 

НЕВЕНА

./към Христина/ - Махай се! Мишо, чакай, мама!

МИШО.

 Сега те смачках, скапанячка мръсна!

         Христина излиза.

НЕВЕНА.

Недей, Мишо,  моля ти се! Още дрехите не си си сменил. Пак ли там искаш да те върнат? Пак ли? Добре ли ти беше там?! Пак ли сама искаш да остана тук? Пак ли по цели нощи да плача. Очите си изплаках. Пресъхнаха ми вече очите.

МИШО.

Колко са парите?

НЕВЕНА.

Повече са от хиляда лева.

МИШО.

Хиляда лева…

НЕВЕНА.

Нямам ги. /отваря си портмонето и го изсипва не земята/ Нямам ги, виж! Нищо нямам! За два лева могат да ме убият на улицата и няма да имам да си платя. /плаче/ Какво да правя?

МИШО.

Добре, добре… Остави. Знаеш, че не мога да гледам някой да плаче. Вече съм тук. Ще измислим нещо. Имам планове. /прегръща я/

НЕВЕНА.

Сили нямам. Глас нямам. Живот нямам. На, виж ме на какво съм заприличала.

МИШО.

Успокой се. Животът не е толкова сложен. Ще го излъжем. Все нещо ще се нареди. Ще започнем отнякъде.

         Пауза.

В другата стая звъни мобилният телефон на Христина. Христина получава съобщение. Тя скача от леглото, търси телефона трескаво, намира го, отваря съобщението и чете. Чете го няколко пъти. Съобщението явно силно я тревожи. Оставя мобифона на масата. Той пак звънва с ново съобщение. Сега тя се страхува да го отвори. Но го отваря. Опитва се да набере някакъв номер, но от другата страна не й отговарят. Христина се хвърля по очи в леглото.  

МИШО.

 Трябва ми време. Преди не мислех за това. Първи клас