Феликс: Или за изкуството на епиграмата

Но освен, че лети, Феликс и лази!

Не, не полазва жените като мухата Цеци, а е любител на пещерното дело. Влизал е в едни от най-дългите пещери на Земята, които се намират в Украйна. Това преди анексирането на Крим. Понеже след това пещерите се скъсили: наполовина останали в Украйна, а другата им половина – в Русия, та скоро ще се изискват визи за пълното им преминаване.

Феликс е стъпвал още на три контитента, но не едновременно – или поне няма живи свидетели на подобен негов опит.

През 1997 – 1998 г. е живял половин година в Ямайка. Завърнал се е без да напише нито една епиграма: толкова насериозно взел живота си с ямайците.

Ето и какво пише самият Здравко Попов – Оня, чието име ни е забрането да споменаваме напразно! - за епиграмите на Феликс: „... Наличните стихове видимо са майсторски, а радостното е, че в отлично здравословно състояние са и голямата част от останалите. Верен сатиричен поглед, съчетан с чудесно постигната простота на изказа – ето с две думи типичните преимущества на онова, което предлага Феликс.”

Когато бях малък се страхувах, че някой ден смешните неща ще свършат и хората ще спрат да се смеят, казва скромно похваленият от самия Господ на хумора Асен Димитров - Феликс. Когато пораснах, разбрах, че светът е неизчерпаем източник на хумор за добро или лошо, май повече за лошо, завършва той разсъжденията си в стил Феликс Гъмп.

И въпреки това, приятели - по-добре да се разделяме с лошото със сърдечна насмешка, отколкото с юмруци и ножове, нали? Този вариант за изход ни предлагат Демократични подмени.

Книжката, която ни е събрала днес тук, ме вдъхнови и за първата ми – и вероятно последна, епиграма. Тя е посветена на моя добър приятел Асен Димитров – Феликс, и ще си позволя да ви я прочета за финал:

Епитафия за бедния Феликс

Читателю,

                     отколе съм разбрал:

с епиграмите си

                     не заслужих

          &nb