За романите на Деметра Дулева

Вторият роман на Деметра Дулева Преобърнати съзвездия може да се чете и като продължение на Странстващия албатрос, и като връщане с едно десетилетие назад. Ако в дебюта й времето бе разцепено на днес и това на 90-те, то в Преобърнати съзвездия е днес и 80-те. Подобна времева перспектива е не просто интересна, но по някакъв начин, бих казал, задължителна за романовото, ако се съгласим с теоретиците, че генезисът на този жанр е в епоса, а там далечната времева дистанция е един от белезите за наличие на епическо повествование.

Ако това обаче се съотнася с типологията на романовото, то по-интересно е как типологията минава през авторския почерк - оня бинокъл, през който авторът наблюдава времето, приближавайки го и отдалечавайки го едновременно. В този смисъл отчетлива перспектива и на двата романа на Деметра Дулева е една калейдоскопична гледна точка, която непрекъснато прави далечното цветно и цветното – далечно. То е като игра с онези цветни калейдоскопи, през които децата на 80-те гледаха как малките кристалчета зад стъклото се подреждат в пъстри картинки – далеч по-интересни от видимото с невъоръжено око.

И изненадата при четенето на Преобърнати съзвездия е точно тук – цветното далекогледче на Деметра Дулева ни представя една, бих казал, по-скоро черно-бяла отколкото пъстра картина на 80-те, макар в нарочно фрагментирания сюжет, който прескача ту от онова време към днешното, ту разгражда на малки картинки самото минало време, да има и цвят и графика.

Преобърнати съзвездия е роман за съзряването (за живота на една жена от 14 до 44) и в този смисъл може да се отнесе към класическите билдунгс романи. Героинята Йоана Костова трябва от 14-годишна – след развода на родителите си – сама да намери път в и към живота. В щампата на образователния роман героинята минава през различни препятствия – социални и лични, с типичното за този тип романи разслоение на времето на младежки години, години на странстване и години на зрелост.

Акцентът е тъкмо върху младежките години, най-ранната младост, най-уязвимото, но и най-чисто, човешко време, върху което отпечатъкът от външното, деформацията под натиска на външното е най-силна. Но съпротивата – вероятно също, или поне е най-естествена. Травмата е структуроопределяща, живеенето с травмата, живеенето после травмата. Разводът на родителите, изоставянето, затворът-общежитие, травматичната първа любов – целият живот на героинята е съсредоточен върху това, минал и днешен. Миналото живее в сегашното като спомен, травматичен, но и животоспасяващ.

Преобърнати съзвездия както и Странстващият албатрос поставя сегашното време извън географията на близкото или по-далечно минало. Впрочем сегашното време е по-подредено, но по-бедно откъм емоции, по-сигурно като избор, но по-обречено в направения вече (и непроменим) избор.

Ако дебютът на Деметра Дулева – Странстващият албатр