Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2226 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4676 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(840 гласа)

Виж още

За романите на Деметра Дулева

5.00   (3 гласа)

Вторият роман на Деметра Дулева Преобърнати съзвездия може да се чете и като продължение на Странстващия албатрос, и като връщане с едно десетилетие назад. Ако в дебюта й времето бе разцепено на днес и това на 90-те, то в Преобърнати съзвездия е днес и 80-те. Подобна времева перспектива е не просто интересна, но по някакъв начин, бих казал, задължителна за романовото, ако се съгласим с теоретиците, че генезисът на този жанр е в епоса, а там далечната времева дистанция е един от белезите за наличие на епическо повествование.

Ако това обаче се съотнася с типологията на романовото, то по-интересно е как типологията минава през авторския почерк - оня бинокъл, през който авторът наблюдава времето, приближавайки го и отдалечавайки го едновременно. В този смисъл отчетлива перспектива и на двата романа на Деметра Дулева е една калейдоскопична гледна точка, която непрекъснато прави далечното цветно и цветното – далечно. То е като игра с онези цветни калейдоскопи, през които децата на 80-те гледаха как малките кристалчета зад стъклото се подреждат в пъстри картинки – далеч по-интересни от видимото с невъоръжено око.

И изненадата при четенето на Преобърнати съзвездия е точно тук – цветното далекогледче на Деметра Дулева ни представя една, бих казал, по-скоро черно-бяла отколкото пъстра картина на 80-те, макар в нарочно фрагментирания сюжет, който прескача ту от онова време към днешното, ту разгражда на малки картинки самото минало време, да има и цвят и графика.

Преобърнати съзвездия е роман за съзряването (за живота на една жена от 14 до 44) и в този смисъл може да се отнесе към класическите билдунгс романи. Героинята Йоана Костова трябва от 14-годишна – след развода на родителите си – сама да намери път в и към живота. В щампата на образователния роман героинята минава през различни препятствия – социални и лични, с типичното за този тип романи разслоение на времето на младежки години, години на странстване и години на зрелост.

Акцентът е тъкмо върху младежките години, най-ранната младост, най-уязвимото, но и най-чисто, човешко време, върху което отпечатъкът от външното, деформацията под натиска на външното е най-силна. Но съпротивата – вероятно също, или поне е най-естествена. Травмата е структуроопределяща, живеенето с травмата, живеенето после травмата. Разводът на родителите, изоставянето, затворът-общежитие, травматичната първа любов – целият живот на героинята е съсредоточен върху това, минал и днешен. Миналото живее в сегашното като спомен, травматичен, но и животоспасяващ.

Преобърнати съзвездия както и Странстващият албатрос поставя сегашното време извън географията на близкото или по-далечно минало. Впрочем сегашното време е по-подредено, но по-бедно откъм емоции, по-сигурно като избор, но по-обречено в направения вече (и непроменим) избор.

Ако дебютът на Деметра Дулева – Странстващият албатр

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023