Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2225 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4675 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Виж още

За романите на Деметра Дулева

5.00   (1 гласа)
ез различни препятствия – социални и лични, с типичното за този тип романи разслоение на времето на младежки години, години на странстване и години на зрелост.

Акцентът е тъкмо върху младежките години, най-ранната младост, най-уязвимото, но и най-чисто, човешко време, върху което отпечатъкът от външното, деформацията под натиска на външното е най-силна. Но съпротивата – вероятно също, или поне е най-естествена. Травмата е структуроопределяща, живеенето с травмата, живеенето после травмата. Разводът на родителите, изоставянето, затворът-общежитие, травматичната първа любов – целият живот на героинята е съсредоточен върху това, минал и днешен. Миналото живее в сегашното като спомен, травматичен, но и животоспасяващ.

Преобърнати съзвездия както и Странстващият албатрос поставя сегашното време извън географията на близкото или по-далечно минало. Впрочем сегашното време е по-подредено, но по-бедно откъм емоции, по-сигурно като избор, но по-обречено в направения вече (и непроменим) избор.

Ако дебютът на Деметра Дулева – Странстващият албатрос, е болезнено-нежен роман за невъзможното бягство през и от 90-те, то Преобърнати съзвездия ползва същия модел, но за 80-те. Бягството от тези две гранични десетилетия, десетилетия, през и след които паднаха не само физическите, но и невидимите граници на старо/ново знание, стар/нов морал, стар/нов лайф стайл се осъществява по-скоро случайно отколкото преднамерено. Сякаш центрофугата на разпадащото се време засмуква героите на Дулева и те се озовават в други пространства, в други светове, не непременно по-щастливи, но със сигурност – по-зрели, по-успокоени, по-невярващи в чудото (вече). И тъкмо тук е тягата на миналото, онази котва, която винаги ще ни връща в дните на младостта – без значение с какво са ни белязали, но със значението с какво са ни дарили. А то е паметта, споменът, стремежът да оцелеем, да се спасим, но и да се съхраним. Безсмислено е всяко бягство, което не съхранява паметта.

<<<12345>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022