Помагало за журналистически факултети - II

менталното кино е по-интригуващо от игралните филми, а театърът е станал най-голямо предизвикателство, защото всяка постановка е различна, а колкото и да се гледа един филм – всичко е едно и също. Може, разбира се, да се оспори, но това е гледната точка на личността, която знае превъзходно езика на зрелищното послание и трудно може да бъде подведена. Така в разговора се стига и до тихата драма на огромния натрупан опит – поредната съпоставка с новото, при която се осъзнава, че в историята на съответното изкуство е имало и по-добро решение. Дали това е скепсисът на годините, или професионализмът, който трудно може да бъде развълнуван, но всяко поколение пази пространството на опита си. Със своето желание да улови превратностите на удобната заблуда Иржи Менцел се обръща и към оценките на наложилите се специалисти. Подчертава, че е бил в журито на над 30 фестивала, но нито веднъж комедията не е била победител. Победоносно шества „ сериозното кино“, въпреки че във веселите филми има, според Иржи Менцел, много повече истина. Той се позовава и на Шекспир, който може да напълни сцената с трупове, но във всяка трагедия е в състояние да вкара,

16

по думите му, майтап. Нагласите се оказват непоколебимо твърди. Това напомня за финалните редове на Алеко Константинов при завръщането му от Чикагското изложение. Пътеписът е завършен, постигнато е едно от забележителните ни „отваряния“ към света и авторът приключва с обръщение към читателя, че не е писал като българските писатели – „дълбоко, дълбоко“, но това не е от зла воля, а с обезкуражаващо доверие заявявя, че всичко идва от неопитността му и затова „по-плитко“ е споделил, защото и писането не му е занаят.

Иржи Менцел умее да представи сериозното по неподражаемия начин на комичното. Преди Втората световна война всичко е било качествено, а той тогава се е родил. Преди демокрацията светът е бил точно разпределен, а после местата са се променили. Бавните дейности остават безвъзвратно назад във времето, но накрая с тази динамика всичко ще рухне. Пражката пролет е щяла да се случи, но хората не са били единни. Един калейдоскоп от ретроспекции и оценки, който разкрива будните очи на твореца, за когото залезът сякаш не съществува.

Другият глас, който прозвучава в разговорите, е на Юз Алешковски. В неговата житейска биография могат да се проследят всички кръгове на земните изпитания, докато стигне до емиграцията в САЩ и намери пристан в щата Кънектикът. Преди това стихотворението му „Другарю Сталин, вий голям сте учен“ става национално популярно, лагерът не му се разминава, а после започват да се натрупват години, през които преминава през различни професии – шофьор, строител. Още повече – живот с много сенки от позицията на нормативната праведност. Участието му в нелегалния литературен алманах

17

„Метропол“ променя съдбата му. Ако се проследят житейските и творческите биографии на творците създатели на алманаха като Василий Аксьонов, Андрей Битов, Виктор Ерофеев, Фазил Искандер,