Помагало за журналистически факултети - II

терпретацията. За интернет се появява оценката – чудовището, но мегаотрицанието трябва да се свърже с жертвите, пожелали от един момент нататък да бъдат точно такива. Може да се говори като мантра за глобалния човек, но не може безкрайно да се заблуждава за създаването на нови ценности – те са вечни. В този смисъл личността на бъдещето ще бъде принудена да направи промени, ако иска да се съхрани. Точно тук е и мястото на четящия човек и неговата лична отговорност, тогава, когато енергия и ресурси се насочват към бъдещото му принизяване. В този равноправен диалог между журналиста и писателя без общи обезсмислящи въпроси, се стига до коментара за историческата свобода на духовно надграждащата се личност, която може да отстоява своята независимост. Това е страна от позитивната линия на общуването между Людмила Сугарева и нейните събеседници. Не се търси преднамерено деструкцията, а основанието за продължение; не се преекспонира детайлът, за да се разкрие привидно много знание в малка форма, а се маркират тенденциите.

Така стигаме до двама млади 80-годишни професори – Александър Шурбанов и Андрей Пантев, които се извисяват над всички преходности и споделят наблюденията си върху цивилизационния опит и сблъсъка му с добре организираното противодействие на действителността да наложи контрола си. Никой от тях не влиза в ролята на мъдрец, те само споделят опита си за градивните основи. Проф. Шурбанов преминава от невъзможността да се открие изход от битийния лабиринт към вечната тема за доброто и злото. Дори завършеният злодей при Шекспир може да направи в последния си момент нещо добро

11

и така напуска сцената на живота очовечен. Той подчертава, че това е писане, което стига до човека в зависимост колко той може да поеме. Опошляването на хуманизма в холивудските филми, съответно масовите модели е, че злодеите остават докрай непроменени и трябва да бъдат физически ликвидирани. Дори и лекият оптимизъм отстъпва, тъй като злото може да надвие всичко. Заедно с това едно от най-големите открития на Шекспир, а оттук и на човечеството е, че злото се обръща към себе си и се самоунищожава. Пред това посредствената поезия отстъпва, защото е поезия на деня, а след него идват следващите дни. Своята поезия нарича поетична публицистика. След толкова години в света на Шекспир може би пътуването в българския свят позволява да се появят още по-отчетливо обобщенията защо българинът остава толкова объркан и не може да израсне при всичките ускорения, през които преминава. При успехи целокупният народ скандира – „Има Господ“, но във време на криза Бог трябва непрекъснато да се самодоказва пред скептичните хора. И тук отново въпросът опира до ценностите – при внушавани начини за възприемане на света и последвалите поредни промени не може да се говори за устойчивост. Мислещите хора са в периферията, а парите са изпреварили всичко. Носеща идеята за продължение е вярата, че това, което се се желае, ще стане. Слушателят тук може да постави безброй въпроси – чии