Непознато сърце

НЕВЕНА.

Ето, няма я! /опитва се отново да прегърне Мишо/ Успокой се вече. Няма я вече. Все едно нищо не сме си казали за нея.

         Христина ляга в леглото и се покрива през глава с одеялото. После рязко става от леглото, взема от масата мобилния телефон и го хвърля със сила в стената.

МИШО.

Оная нещо чупи.

НЕВЕНА.

Остави я, да чупи. Да прави каквото си иска, нали си плаща... За мен ти си важният. Май се обърках.

МИШО.

Не ме пипай! Целият ме олигави.

         Невена сяда на един стол и тихо заплаква.

НЕВЕНА.

/през сълзи/ Оставям те, оставам те…

МИШО.

Какво има пак!

НЕВЕНА.

Нищо.

МИШО.

Има нещо, кажи какво е!

НЕВЕНА.

Ами нищо. Какво да кажа? По цял ден блъскам в оная вмирисана ухня. Ръцете ми изгниха от верото и водата. Като застудее времето, не мога да си свия пръстите на ръката. Ето, виж, на. Ама ги свивам, защото ако собственикът види, че съм зле с ръцете, ще ме изгони от закусвалнята. Къде ще ходя на тези години. Малко плаща сега, ама пък дава да си вземем едно-друго за вкъщи от онова, което остане. Дава ни и за обяд. Иначе сме за никъде. Няма... От никъде – нищо. Бельото си не смея на двора да простра, че цялото е в кръпки и дупки… В събота и неделя ходя на една съседка да помагам за прането и гладенето. Та тя ми дава още някой и друг лев… И така. Караме я някак си. И наемът от Христина. Не е кой знае колко, ама пак са парички. Като има - плаща… Добро момиче е. Работи в шивалнята на един грък. Кога им плаща той, кога – не – гръцка работа. Съска им само, ама тя си плаща. 

МИШО.

Престани да мрънкаш!

НЕВЕНА.

Знаеш ли какво е да си сам?

МИШО.

Аз ли?!

НЕВЕНА.

Не се обаждаше никакъв.

МИШО.

От къде да ти се обадя? По телефона ли?

НЕВЕНА.

Може и по телефона…

МИШО.

От кой телефон да ти се обадя. От оня свят ли да ти звъня. Няма телефони за оня свят. Или да ти пиша… Какво да ти пиша?

НЕВЕНА.

Защо викаш?

МИШО.

Не викам. Колко пъти ти дойде да ме видиш? Колко?

НЕВЕНА.

Колкото съм могла.

МИШО.

Веднъж. За две години и половина – веднъж.

НЕВЕНА:

Отдавна беше…

МИШО.

И какво – нищо!

НЕВЕНА.

Тогава ми откраднаха порт