Иван Странджев

Поезия

Беглец

4.89  (1903 гласа)

Поезия

Въздишка

4.89  (1430 гласа)

Поезия

Река

4.89  (671 гласа)

Поезия

Римски стадион

4.86  (128 гласа)

Поезия

Не по Фелини и не по Уилямс

4.79  (63 гласа)

Поезия

Така се случва

4.66  (29 гласа)

Виж още

Непознато сърце

/Любов или нещо подобно/

3.00   (2 гласа)
станали и шефът вика, вземи ги, Венче, вземи, че да не ги хвърлям  на прасетата. Той и прасета гледа край града, в едни изоставени цехове, бяха на стъкларската фабрика… С доматен сос са! То доматите в соса не са много, ама пак става.

МИШО.

Не съм гладен.

НЕВЕНА.

Сестра ти се обади с картичка от Франция, щяла да ходи в Испания, че там повече давали. Написала ми картичка, а по телефона не се обажда. Пари ли няма, или не иска да чуе аз какво ще й кажа… Не знам, не знам вече…

МИШО:

Да ходи! И на мен не се е обаждала.

НЕВЕНА:

Страх ме е. Как така “да ходи”! Пише ми така, сякаш… Сякаш няма да се върне повече. А какво прави там, как живее – не пише.

МИШО:

Не ме интересува. Някой търсил ли ме е?

НЕВЕНА.

Теб ли.

МИШО.

Мен.

НЕВЕНА.

Никой, никой… Защо да те търси? Кой знаеше, че изведнъж ще се прибереш? Нали още година и половина ти оставаха. Броя ги. Всеки ден броя. Две години минаха. Остава една година и шест месеца и девет дни.

МИШО.

… и девет дни! Някой търсил ли ме е, те питам!

НЕВЕНА.

 Никой не те е търсил. Той кой ли остана в нашия град, та да те търси. Всички се изнизаха в чужбина. И приятелите ти и те. Косьо от  махалата до реката е в Италия, Цецо, дето заедно тренирахте при Пацо, отиде в Англия, бил станал строителен работник, а  пък Жоро, ти знаеш, него го застреляха като куче в градинката пред блока, за едното нищо. Казват, че е за дрога, много пари дължал, ама аз не вярвам. Добро момче беше. Пък Маца, от общежитието дето, с червената коса, казват била на околовръстното. Аз не съм я виждала, ама така разправят хората. Не й пукало.

МИШО.

Дай едно одеяло. Знам, че го застреляха. Заради наркотиците го застреляха. Беше истински приятел.

НЕВЕНА.

Добро момче беше. И с него заедно тренирахте.

МИШО.

Тренирахме… Къде е татко?

НЕВЕНА.

Татко ти ли? Ами татко ти, оня ден, както си стоял пред кафето, дето е до прелеза, оттатък линията, и паднал…

МИШО.

Кой паднал.

НЕВЕНА.

Баща ти паднал.

МИШО.

Как паднал? На земята паднал? На връщане от работа ли?

НЕВЕНА.

Нещо с главата, викат… Чужди хора го видели и ми казаха.

МИШО.

А ти?

НЕВЕНА. Х

ората така викат.

МИШО.

Доктори в този град няма ли?.. Те какво казаха?

НЕВЕНА.

То така става: изведнъж, а пък после… Знае ли човек утре какво ще му се случи!

МИШО.  

Това ли ти казаха в

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026