МИШО.
Не съм гладен.
НЕВЕНА.
Сестра ти се обади с картичка от Франция, щяла да ходи в Испания, че там повече давали. Написала ми картичка, а по телефона не се обажда. Пари ли няма, или не иска да чуе аз какво ще й кажа… Не знам, не знам вече…
МИШО:
Да ходи! И на мен не се е обаждала.
НЕВЕНА:
Страх ме е. Как така “да ходи”! Пише ми така, сякаш… Сякаш няма да се върне повече. А какво прави там, как живее – не пише.
МИШО:
Не ме интересува. Някой търсил ли ме е?
НЕВЕНА.
Теб ли.
МИШО.
Мен.
НЕВЕНА.
Никой, никой… Защо да те търси? Кой знаеше, че изведнъж ще се прибереш? Нали още година и половина ти оставаха. Броя ги. Всеки ден броя. Две години минаха. Остава една година и шест месеца и девет дни.
МИШО.
… и девет дни! Някой търсил ли ме е, те питам!
НЕВЕНА.
Никой не те е търсил. Той кой ли остана в нашия град, та да те търси. Всички се изнизаха в чужбина. И приятелите ти и те. Косьо от махалата до реката е в Италия, Цецо, дето заедно тренирахте при Пацо, отиде в Англия, бил станал строителен работник, а пък Жоро, ти знаеш, него го застреляха като куче в градинката пред блока, за едното нищо. Казват, че е за дрога, много пари дължал, ама аз не вярвам. Добро момче беше. Пък Маца, от общежитието дето, с червената коса, казват била на околовръстното. Аз не съм я виждала, ама така разправят хората. Не й пукало.
МИШО.
Дай едно одеяло. Знам, че го застреляха. Заради наркотиците го застреляха. Беше истински приятел.
НЕВЕНА.
Добро момче беше. И с него заедно тренирахте.
МИШО.
Тренирахме… Къде е татко?
НЕВЕНА.
Татко ти ли? Ами татко ти, оня ден, както си стоял пред кафето, дето е до прелеза, оттатък линията, и паднал…
МИШО.
Кой паднал.
НЕВЕНА.
Баща ти паднал.
МИШО.
Как паднал? На земята паднал? На връщане от работа ли?
НЕВЕНА.
Нещо с главата, викат… Чужди хора го видели и ми казаха.
МИШО.
А ти?
НЕВЕНА. Х
ората така викат.
МИШО.
Доктори в този град няма ли?.. Те какво казаха?
НЕВЕНА.
То така става: изведнъж, а пък после… Знае ли човек утре какво ще му се случи!
МИШО.
Това ли ти казаха в
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.