Роман(с) за емиграцията

ерква, точно както и родителите им. А родителите са от онази непреклонна природа, за която традициите на старата родина са като издялани в камък. Ако прапрадядото е Гатю, дядото е Гатю, няма никакъв шанс внучето им да се казва Красюмир, образно речено. И няма начин да не говори и пише на гръцки, защото трябва да си знае корените! Има си гръцко училище, не неделно, а най-редовно училище, в което се учи съвременен гръцки език.

Та дядото, да го наречем Василис, бил човек от тази стара закалка и имал седмина сина. Баба Василиса ги възпитала правилно, в почит към бащата, който наистина с кървав труд изучил всичките до университет включително, нищо че сам бил завършил едва няколко класа. И ги оженили с бабата тези техни синове, за добри момичета, също възпитани в уважение към старшето поколение. И първите шест снахи без никакво колебание кръстили първородните си синове Василис на свекър си. Както правилно се досещате, шестимата първи братовчеди имали не само едно и също лично име, но и една и съща фамилия. Когато седмата снаха родила първородния си син, шестимата Василиси вече ходели на една и съща детска градина и само Свети Василис знаел какво казват по този повод учителките. Та седмото внуче било кръстено на алтернативен дядо, заради което свекървата доста се мусила, но дядо Василис бил твърдо „за”, имало кой да му наследи името. Шест пъти поне! О, и вие в България ли имате такъв обичай? Да, казвам, аз съм ходещо доказателство за него. Наздраве за което. Наздраве, казват приятелите, скоро ще женим най-първия Василис от шесторката, чудно хубава двойка са с годеницата, разбира се, че в гръцката църква, елате и вие, ще ви запознаем с всичките. Съвсем скромно, по семейному, от наша страна едва ли ще дойдат и триста човека! Пък и рецината ще е от старата родина, по-добра от този винтаж тук.

Над винните пари в чашата като една Пития виждам как шестимата Василиси имат по шестима синове всеки, дай Боже и по повече, и синовете им също имат синове, и всеки от тях свято тачи традицията първото мъжко отроче да се казва на дядо си, и всички те имат едно и също име, и отиват в едно и също училище, поне за два класа има годишно, живот и здраве, и много, ама много здрави нерви трябват на учителките им, додето разгадаят кой точно чий син е. И е жив дядо Василис, сяда на Васильовден на дългата маса, по семейному, и си ги брои всичките внуци и праправнуци, и знае, че няма да си отиде името му с него.

Вероятно виденията са от рецината. Не прекалявайте с нея. И все пак!

 

Черната овца, или дръжте си прозорците отворени

 

- Ха, ще ми казва, че съм била черна овца! Че съм черна, съмнение няма никакво, но ако той е овен, защо ще ми го приписва! Разбира се, че подписа, що за въпрос!

Съседката е жизнерадостна пенсионерка, която току-що е обяснила подробно и цветисто на един градски служител защо не е съгласна с неговото решение за нашата етажна собственост. Дамата е медицинска сестра по професи