Роман(с) за емиграцията

ле свикваш с тях и не ти правят такова впечатление, освен ако нещо не стане извънредно. Понякога ако колективът е съвсем неимигрантски, се отнасят към имигранта като към порцеланова статуетка – внимават с всяка дума, с всеки жест, при това от най-добри чувства. Понякога любопитството надделява и ако се прецени, че човекът е читав, му се задават въпроси. Или му се указват несъответствия.

 

Идва човек на работа за първи ден. По ръбовете на изгладените му панталони ще се пореже муха. От бялата му риза се отразява светлината на неоновите лампи. Колегите го поздравяват с добре дошъл, връчва му се стол, химикалка и тефтерче, развеждат го из отделите, с които ще работи. На другия ден нашият човек отива на работа пак с изгладени панталони и риза. О, казват колегите, вероятно ще празнувате със съпругата си нещо и няма да имаш време да си отидеш да се преоблечеш. На третия ден един от колегите – сам неотдавнашен имигрант – го дръпва нашия човек за изгладения ръкав и казва, огледай се, ние тук работим по дънки и тениски, нищо че сме голяма работа. Новоназначеният специалист звъни на жена си и казва, любов моя, ела, че трябва да ходим да пазаруваме, аз нямам подходящо работно облекло, трябват ми дънки.

 

Петък вечер колективът редовно пие по чаша – две бира в най-близката кръчма за закрепване на отношенията. Бирата има свойство да развързва езици и един от колегите се престаршава.

- Виж сега, ако искаш, можеш и да не отговаряш, разбира се, но чисто от любопитство, каква ти беше заплатата на предишното място, колко струва там шеф на лаборатория?

- Защо да е неудобно! – цифрата е метната на масата.

- Хм, не искам да те разстройвам, но мисля, че те чака разочарование. В нашата компания толкова получават само шефовете от седемнайстия етаж и нагоре, а до тяхното имаш още много катерене. Толкова на час тук няма иначе кой да ти даде!

- Защо на час? На месец!

- Гарсон, по една бира още на всички! Черпя! Аз бях най-близо до сумата, но я мислех за дневни!

 

Емиграцията от големия град към малките градчета е вторична. Мегаполисът е по-отворен към нови хора, обикновено има повече работа, пък и някоя приятелска група за разтуха все се намира. Част от емигрантите си остават в големия град, част решават да олабят жилата и се упътят към по-бавнотечащи води. В тези води има неочаквани приятности и неприятности, нови срещи, нови предизвикателства.

Събрали сме се на родителски съботник и разчистваме след зимата един стар детски лагер. Дамският отбор измитаме паяжините, мием оцелелите стъкла, правим списък с необходимите дребни ремонти. Мъжката сила коси тревата, сменя керемиди и ремонтира банята и кухнята. По някое време се оказва, че сме привършили всички миещи препарати и се стяга експедиция за кафе и сапун. Понеже сме напред с материала, от дамската група отива една кола народ. Сапунът е закупен в няколко форми и докато аз слагам покупките в багажника, до ушите ми