Роман(с) за емиграцията

- Може!

- Не може, ще вземе да се обиди!

- Няма, наш човек е!

- Ами ако да?

- Ами ако не, и кога пак ще се падне случай?

Сядам и питам какво ги е замъчило дружките ми и дали мога да помогна.

- Хъката-мъката, ама знаем, че не е стандартно, но ако не се обиждаш, да попитаме защо сте емигрирали – двама човека с професия, очевидно и статус, а така да се грабнете и в наше село? Имам предвид изобщо в страната!

- Не се обиждам изобщо, но преди да ви отговоря, кажете ми, вие какво си мислите, като влизате в градската тоалетна?

- Ъъъъ, ами ако много бързаме, нищо не си мислим!

- А дали има тоалетна хартия в кабинката не си ли мислите?

- Не, защо, ако е свършила в едната кабинка, винаги може да влезеш в съседната. (Кратко гробно мълчание) Искаш да кажеш, че тоалетната хартия не се намира току така? Че може изобщо да няма? (Гробното мълчание става по-дълго.) Боже, никога не сме се замисляли за нещо, което винаги го има. Елементарно удобство, всъщност.

- Всъщност, затова емигрирах. Исках да не се замислям над елементарните неща.

- И правилно! Хайде да вървим на кафе! Само да не кажеш, че и кафе с понички няма на всеки ъгъл!

- Няма. Поне не на всеки. Но има боза с баничка.

- Оу, разказвай, какво е това боза с баничка?

- Момичета, не се струва емиграцията, макар да ми минаха такива мисли в Скопие над една боза със сладолед!

- Девойчето-зад-щанда, дайте ми четири големи кафета и вътре пуснете по една топка сладолед, тук дружката ги разказва слюноотделителни! И четири понички, те без сладолед, ако обичате!

Казаческото гробище и италианските гробари

Вие да сте виждали гробище с програма? А аз – да! Всяка година съседското гробище, представено от Управителния си съвет, вежливо разпраща рекламната си диплянка, в която грижливо е описано какви забележителни дейности могат да се извършват на територията на парка. Освен основната дейност там можете да наблюдавате някои редки птици, да видите паметниците на видни граждани в различните сектори на различните конфесии, да посетите изложбата на погребални артефакти, да си спретнете пикник през лятото или да карате зимата ски (гробището е на хълм). Управата също сърдечно се извинява, ако това съобщение ви намира в период на траур и искрено ви съчувства. Понеже лично на мен слаломът между надгробни плочи не ми изглежда особено привлекателна алтернатива за свободното време през зимата, диплянката автоматично отива в коша за рециклиране.

Наближава Великден, тази година е рано, вероятно ще се наложи да садим леща за нещо зелено за фон на боядисаните яйца. Колегите се смиляват и ме пускат в отпуска за православния Великден, макар че има маса работа преди католическия. Уговаряме се със дружката ми кое кога какво и как, не сме се виждали дълго, вече не живеем на една ръка разстояние, за Коледа не успяхме