Облаче при караконджулите

т се придобиват само в една страна, и аз го зная, защото съм бил там. На същата мръсна работа като вас. Само че преди вие да сте се родил. Това изобщо не променя нито мръсния характер на работата, нито това, което сме видели, вие и аз.

ЕНЬО: Тогава не ви ли е малко късно да се криете?

ОЛДМАК: За това сте прав. Но сега аз се крия от друго. От неизбежното.

ЕНЬО: От данъчния инспектор или от Оная с Косата?

ОЛДМАК: С данъчния инспектор се занимават адвокатите ми, а с Дамата с Косата съм се срещал толкова пъти, че бихме могли да се наречем добри познати. Не, крия се от друга дама.

ЕНЬО: На вашата възраст би трябвало да сте имунизиран.

ОЛДМАК: Тя е единствената ми слабост. И единствената ми внучка и наследница.

ЕНЬО: Която не спазва аристократическите ви традиции? Гони привиденията от замъка ви? Иска да изсече Шеруудската гора и да я засее с генно модифицирана царевица?

ОЛДМАК: Точно обратното! Изживява се като пазителка на древни традиции. Упорито си представя, че живее в средните векове. Последната капка беше като измъкна от една плевня един стар файтон и настояваше, че това било карета. И като се потроши, орева орталъка, защото никой не искал да го поправи.

ЕНЬО: (засмива се) Трябвало е да повика Неволята.

ОЛДМАК: Още повече неволи? Не, благодаря, една е повече от достатъчна, няма нужда да си води приятелки от същия тип!

ЕНЬО: Не, това е стара приказка, за трима братя, които отишли за дърва, престарали се, а когато им се счупила колата, първо се скъсали да викат Неволята в качеството й на пътна помощ. Никой не се явил, и те сами си поправили транспорта. После се оплакали на баща си, че Неволята не ги чула, а той им рекъл, как да не ви е чула, и е дошла, и ви е научила.

ОЛДМАК: Интересно виждане. Всъщност, вие сте прав, млади момко. Така и трябва да се направи.

ЕНЬО: Ще изпратите писмо до Неволята да отиде при внучка ви?

ОЛДМАК: Още по-добре. Ще ви изпратя вас да го занесете! (потрива доволно ръце).

ЕНЬО: Като Розенкранц и Гилденстерн?

ОЛДМАК: Не, защо, вие ми трябвате жив и здрав.

ЕНЬО: Аз не съм се съгласявал на нищо.

ОЛДМАК: Това не е проблем. Аз искам от вас една малка услуга и съм готов да заплатя за нея.

ЕНЬО: Има куриерски служби. Те идват даже в Облаче. Мисля, че в София е най-близкият клон.

ОЛДМАК: Не ми вършат работа. Дявол да го вземе, защо не помислих за това по-рано! Вие нещо намекнахте, че отивате към града. Имате ли нещо против един спътник повече?

ЕНЬО: Защо ми се струва, че това пътуване ще ми излезе през носа?

ОЛДМАК: Защото сте умен мъж и също така знаете, че с него или без него, вие вече сте в играта. Ще ми дадете ли четвърт час за сбор?

Картина пета

Селската кръчма. На едната маса седят Цветан и Коста и играят табла, на другата Ставри и Вълко, посипани с бял прах, също играят табла, но от тяхната маса не се чува звук. Црънка носи две чаши вино на п