Непознато сърце

о не е станало. Ще се подредят нещата. Ще си намериш работа. Какво като си бил в затвора, бил си и толкова. По телевизията даваха един филм за един, дето бил в затвора и после го пуснаха. Още малко и щеше да се ожени, ама… Ти нямаш ли право на дом, на… Божке, оня от филма тъкмо щеше да се ожени, и го убиха…

МИШО.

Слушай ме сега внимателно! Този живот си е мой и ще правя с него каквото си поискам. Разбираш ли ме – мой! Ако искам, ще го подреждам, ако искам, ще го разбърквам. Друг да ми решава живота – няма да стане.

НЕВЕНА.

Ами ти май само го разбъркваш!

МИШО.

Млъквай!

         Невена излиза в коридора, за да изнесе обувките и якето на Мишо, а в това време той бързо отива до телефона и набира някакъв номер. Чака известно време, но никой не му отговаря. Затваря слушалката. Мишо не иска Невена да види, че той набира някакъв телефонен номер.

         Невена се връща в стаята. Тя е видяла, че Мишо е бил на телефона. Мишо се приготвя да легне на дивана.

НЕВЕНА.

Още няма осем…

МИШО.

Дай едно одеяло, ти казах! Уморен съм.

НЕВЕНА.

И какво?

МИШО.

Нищо, какво!

         Пауза.

НЕВЕНА. 

Звъниш! Въртиш телефона…

МИШО.

А какво да правя? Да го суркам по пода ли искаш?

НЕВЕНА.

Знам ли!

МИШО.

Искам тишина. Нали всичко си каза вече. Хайде сега, млъквай!

НЕВЕНА.

Не съм казала всичко.

МИШО.

Още глупости ли има.

НЕВЕНА.

Глупости са. Ама трябва да ги знаеш.

МИШО.

Утре ще ми ги кажеш. Дай одеялото! Наслушах се на глупости тази вечер.

         Пауза.

НЕВЕНА.

Аз само исках…

МИШО.

Не се ли разбрахме.

НЕВЕНА.

Видях я.

МИШО.

Какво си видяла?

НЕВЕНА.

Нея.

         Пауза.

МИШО.

 Кой те пита какво си видяла.

НЕВЕНА.

Е, нищо! Само казвам. Гледам, че въртиш телефона, та за това казвам.

         Пауза.

МИШО.

И какво?

НЕВЕНА.

Само казвам. Нищо. Нали за тази вечер стига?... Утре, като се събудим…

МИШО.

Говорихте ли?

НЕВЕНА.

На сутринта всичко е по-друго.

МИШО