Непознато сърце

Говорихте ли, те питам?

НЕВЕНА.

Недей така, Мишо. Лошо ме питаш. Викаш ми.

МИШО.

/още по-високо/  Говорихте ли?

НЕВЕНА.

Говорихме, говорихме…

         Пауза.

МИШО.

Хъм… После?

НЕВЕНА.

Здравей, здрасти. Как си, добре съм… Времето се развали… Ами нали виждаш?...

МИШО.

И после?

НЕВЕНА.

После – нищо.

МИШО.

начи – нищо?

НЕВЕНА.

Нищо.

МИШО.

Къде беше?

НЕВЕНА.

Нали никой не ме пита!

МИШО.

Я не се прави на интересна! Къде беше тя?

НЕВЕНА.

Пред аптеката беше. На ъгъла. До супера, зад новата кооперация…

МИШО.

Е?

НЕВЕНА.

Ами нищо. Нали ти казах: здравей, здрасти…

МИШО.

Друго?

НЕВЕНА.

Каза много поздрави да ти пратя. Пита как си, какво правиш пита. Пишеш  ли?

МИШО.

А ти? 

НЕВЕНА

Казах й, че си добре, че още година и половина ти остава… Пише, викам Любче, пише.... Всяка седмица пише. Какво друго да й кажа! Много се е разписал, смее се… Знае те тя теб… Дъжд валеше. Здрав е, викам! Детето й било нещо болно, лекарства купуваше от аптеката... Какво си ме заразпитвал? Няма да си идва, й викам. Откъде да знам. Какво си се хванал пак за нея?..

МИШО.

Нищо друго ли не каза?

НЕВЕНА.

 Не каза. Три години минаха оттогава бе, мама… Стига вече. Остави я Любомира!

МИШО.

Млъкни!

         Пауза

НЕВЕНА. 

Ако искаш, да ти стопля вода в тенджерата?

МИШО.

За какво ми е вода?

НЕВЕНА.

Ами…бойлерът не работи. Бързо ще стане. Да се поизмиеш малко. Пътувал си! С влак, с автобус…

МИШО.

Не съм пътувал нито с влак, нито с автобус… Колко пъти да ти казвам? Изглупяла ли си, та не помниш, или от любопитство ще се спукаш по шевовете? Какво те интересува как съм пътувал? Както съм пътувал – това е.

НЕВЕНА.

О-о-ох, не помня вече, не помня…И баща ти едно време съм го къпала така: стопля вода в голямата тенджера и после с едно канче му поливам. Нямаше бойлери, нямаше баня… После я направихме. В началото нямахме. Тоалетната – чак в двора беше…

         Пауза.

Мишо, Мишо-о-о, що млъкна бе, мам