Непознато сърце

МИШО:

Сега нали ме видя?

НЕВЕНА.

Толкова неща имам да ти казвам.

МИШО.

За какво да си говорим? Кажи де, за какво искаш да си говорим? Хайде! За сестра ми, дето те заряза и изчезна във Франция ли, в Испания ли? За това ли?..За какво още да говорим, а! От вчера пътувам да се прибера вкъщи и сега… Не искам да говоря. Искам да спя!

НЕВЕНА:

Животът ми мина ей така. Сякаш не живях на този свят, а на някакъв друг – по-лош. Уж имаше край мен хора, ама сега, като си помисля, все сама съм била. Мама и тате рано си отидоха. Не ги помня даже. Сама ви отгледах със сестра ти, сама се грижех за къщата, стоях вечер да чакам баща ти да се върне, а него го няма. Приватизираха фабриката, изгониха ни на улицата, и мен заедно с другите… Цял живот чакам нещо хубаво да ми се случи… Все чакам, а то - нищо… Стара съм вече, грозна съм. Ти ми остана само… /взема здравата му ръка и я слага върху бузата си/

МИШО:

Добре де, добре! Само недей да плачеш. Хайде, престани! Спомняш ли си как миришеше в неделя сутрин къщата.

НЕВЕНА.

На палачинки. Много ги обичахте със сестра ти.

МИШО.

И на сладко от горски ягоди.

НЕВЕНА.

И на сладко от горски ягоди.

МИШО.

Беше страхотно.

НЕВЕНА.

Значи помниш, а? Ходехме да ги берем над язовира.

МИШО.

И на прясно мляко.

НЕВЕНА.

На кипнало прясно мляко.

МИШО.

Ставах сутрин в неделя и още преди да си измия очите, изяждах една палачинка. А пък ти много се ядосваше.

НЕВЕНА.

Ядосвах се, вярно, ядосвах се.

МИШО.

Не може така без ред, викаше. Първо очите и ръцете, после закуската…

НЕВЕНА.

Не може така без ред, виках. Първо се измий и после на масата. Каква само съм била!..

МИШО.

/имитира майка си/ “Не може така без ред. Първо очите и ръцете…” Криех се в банята… зад вратата и там изяждах палачинката…

НЕВЕНА.

Аз виках и те търсех из цялата къща. Знаех, че си зад вратата на банята, но не се издавах. Мислеше си, че като си скриеш главата и ти не виждаш, и теб никой не те вижда. Да ти сложа едни пържени кюфтенца да хапнеш? От закусвалнята съм ги взела… От месо са… Е, имат и малко хляб, лук  и още нещо шефът им слага, ама аз не знам какво е. Вкусни са, хората ги харесват.

МИШО:

Не съм гладен.

НЕВЕНА:

Вчера съм ги донесла. Бяха о