Красимир Димовски, или Изкуството на разказа

т. От легендарно в предишните разкази и новели, тук за първи път времето става историческо – разположено в края на 40-те и началото на 50-те. Ако в „Бащата на света“ битката е между мъжа и жената, ако в „Смъртта на Исус Мухамад“ е между мъжете и жената, в „Ловецът на русалки“ тя е между жените и мъжа, при това отчетливо обрисуваните женски образи представят трите възрасти на Ева – младото момиче Сияница, зрялата жена Баяна и Старата, дъщерята, жената и майката. Езикът от гъсто метафоричен се изчиства към приказно-притчов. Внезапните, разсичащи изречението, метафори от разказите и двете предишни новели са изместени от символи – мъглата, облаците, рибата, бикът, козите, мечтаните крави, портретът на Стоманеца, статуята му, сказът е притчово-легендарен, нацепен тук-там от иронични обрати (най-вече в репликите на персонажите - Кметът, Попът, Фелдшерът, Горивначо, писъците на Баянин и мученето на весдесъщия бик Гарибалдо, който хем трябва да бъде убит и изяден за нахвърлянето си върху Сияница, хем трябва за продължи живота в Аврово, когато някога дойдат кравите, хем е оръжие за убийство, хем е цел на убийците), целящ излизане от историчното в посока на вечното.

Впрочем приказното появяване на Моряка (единственият герой в прозата на Димовски, който е извънстоящ за мястото, заключено между Могила и Могилчица, появил се там по приказен начин като изплувал от облаците) следва архетипа за чудесното появяване на остров Наксос на избягалия от Крит след убийството на Минотавъра Тезей и влюбената в него Ариадна. Тайната, която Моряка носи, незнанието, с което са белязани влюбените в него две жени, всичко това вибрира върху мита, за да го преобърне в самия край на новелата.

Срещата на „малкото човечество“, както Димовски нарича героите от Аврово с чужденеца, разминаването им, освен в сюжетните ходове е ясно маркирано и в езика, с който говорят. Моряка е единственият герой, с който нито останалите персонажи, нито  весдесъщият разказвач, си позволяват да се глумят, а и самият герой е опериран от наивно-ироничния език на „малкото човечество“; той говори чужд за селото език, мисли по чужд начин, действа по чужд начин. Краткото и невъзможно да бъде продължено общение между тях, между света на реалното и света на мечтаното, между малкото и голямото, между установеното и неустановимото, между селото и морето минава през трите ценностни етапа на живота, според самия разказвач: любовта, властта, свободата.

„Ловецът на русалки“ е притча за красивото невежество на живота, за въображаемото връщане към природното, за любовта като остров на спасението сред привидното безсмислие на съществуването на човека и отказаното му (на този свят и в това исторично време) общение с Бога.

Ще ми позволите и един паралел с късите разкази от сборника Момичето, което предсказваше миналото, като се огранича само до функционирането на героя/ите. Очевидно е привидн