Помагало за журналистически факултети - II

3.35   (46 гласа)
последици, дава възможност и за донадстрояване на разговора, ако слушателят не спре само с потока на обсъжданата тема. Това е така, защото той е прадядото на проф. Николай Генчев и неслучайно неговата „Краткосмешна история на България“ е с името Никола Веранов.

Точно тук идва уточнението, че народът не може да бъде обвинен, че е нискоинтелигентен. Той изстрадва историческото си израстване. В разговора директно се фиксира у кого трябва да се търси вината – в учителите. Зоната става конфликтна. Спектърът е много широк и безброй уточнения могат да се дадат – кой, кога, пред кого застава в тази роля.

5

Само че разговорът свършва, като оставя полемично пространство и възможност за безброй субективни интерпретации.

Така се стига до един друг поглед – съвременник, когото го няма, но непрекъснато присъства с посланията си. Той може да бъде неуморно цитиран, но не стига истински до всеки. Йордан Радичков и професорското трио на Инна Пелева, Георги Каприев и Георг Краев. Това е възможност разговорът да се насочи към градежи на духа, които разкриват привидно познати светове, но донадстроени и ставащи още по-привлекателни. Идеализацията я има, когато разстоянието от родното е невъобразимо голямо и Инна Пелева подчертава как тя присъства в „Сибирски тетрадки“, за да се появат в „Неосветените дворове“ стряскащи черти в портрета на привидно познатия близък свят. В него започва процес на отчуждаване от отечеството, но това идва и от промените, които изхвърлят съществуващата ценностна система, за да се осъзнае колко неподготвен е човекът за нахлуващото ново. Още повече сътвореното от Радичков не стига само до познатите параметри на родното, а обхваща безкрайността. Тогава големият въпрос е дали има някой, който е готов да партнира, истински да резонира на посланието. Вследствие човек действително се чувства принадлежащ към този поглед на твореца, обичащ хората и разкриващ и неназовимото в изживяванията им. Тук изпъква и незримият мост между скритата нежност на писателя и спомена за неговото село – запомнил е не песни, а клетви. Думата като хвърлен камък не се забравя и в разговора контекстово се налага асоциацията за онези грамади, които имат своята безпощадна в същността си традиция.

6

Тогава закономерно изпъква въпросът философ ли е Йордан Радичков, за да стигне до прозрението си за безкрайно малкия голям човек на фона на безбрежността. Георги Каприев дава своята трактовка – философ не е, но е постигнал това, към което философията се стреми – мъдростта. С нея превъзмогва наносите на всичко преходно, за да даде път на светлината, като го направи по своя несравним начин. Голямото достойнство на усилията му е, че не налага силово доброто, а открива възможносттта то да се отстои по най-естествения начин. Точно тук се появява и предизвикателството за съвременното поколение, което се затруднява да открие вторите, третите пластове в прозата на Радичков. Слушателят на разговора може да си даде отговор. Как се осмисля един творчески

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024