Помагало за журналистически факултети - II

ателното. Който желае да научи повече, може да има определен ориентир. Другите ще се задоволят с констатации, а зад някои от тях се крият цели житейски романи и творчески истории, превърнали се в своеобразно лице на хрониката на времето. В разговора се появяват над десет позовавания на различни изскочили над повърхността конфликти. Историята на скандала може да се самосъздаде, ако той трябва непременно да се случи; завистта е другият мощен стимул, винаги намиращ основание да избухне; третото тематично ядро са цензурата, но и автоцензурата; с най-голям потенциал са сблъсъците за плагиатството, съответно въпросът за авторските права. Зад всичко е стремежът да се утвърди безапелационно колко неталантлив е другият, а пътуващите сюжети са най-лесната примка за всички, които трябва да бъдат дискредитирани. Властта намира начин да се впише в скандала и проблемът е доколко може да се устои на различните типове посегателства. И в цялата тази мътна пяна на недолюбването се открояват темите как може да се репресира творецът и в каква степен той устоява. Сюжет за писателското приятелство отсъства, а се налага присъствието на творци, влезли в ролята на обясняващи се с позволени и по-често неприемливи средства.

9

Росен Тахов може да напише още много подобни книги, но подходът му остава на нивото на епидермалната интрига. Това са податките, които привличат вниманието, но се разтварят в многото посоки и остават като тематични пояси, в които се правят бързи разходки.

По един или друг начин в разговорите винаги се стига до властта, но в нейната всеобхватност. Всеки творец или учен има своята територия, на която желае да изгради един модел на търсенията и наблюденията си. С Владимир Зарев тя може да се обхване, като се тръгне от стремежа за постигането на относителен ред в хаоса през вписването на властниците в паметта, а някои са избързвали и още приживе са градили обожествяването си, но корективът на историческата памет и различните обстоятелства са съхранили едно, а друго са потопили в забрава. Който желае – да преоткрива. Проблемът с властта се свързва с преосмислянето на живота, когато тя се загуби. За примитива – извън публичния образ – нейната липса действително може да обезсмисли всичко. Владимир Зарев говори за проблемите, свързани с властта – голямата ѝ провокация да предизвика масов страх от смъртта; да се акумулира безпокойството от неизвестността; хората да влязат в матрицата на всеобщото равенство при осмислянето на положението си. В различни периоди и ситуации човешките общности могат да бъдат обединени в глобално подчинение, но насилието то да се понесе не допуска любовта и винаги скритото съпротивление разтърсва из основи системата, нежелаеща да приеме, че рано или късно краят ѝ настъпва. Владимир Зарев говори за непослушния човек, който плаща своята цена и от личния си кръст може да се слее с Бог. Именно затова персонализацията не дава решение. Проблемът е, че и

10

генерализирането на явлението носи стесняването на ин