Ivan Strandjev

Poetry

Беглец

4.89  (1903 votes)

Poetry

Въздишка

4.89  (1430 votes)

Poetry

Река

4.89  (671 votes)

Poetry

Римски стадион

4.86  (128 votes)

Poetry

Така се случва

4.66  (29 votes)

More

Непознато сърце

/Любов или нещо подобно/

3.00   (2 votes)
станали и шефът вика, вземи ги, Венче, вземи, че да не ги хвърлям  на прасетата. Той и прасета гледа край града, в едни изоставени цехове, бяха на стъкларската фабрика… С доматен сос са! То доматите в соса не са много, ама пак става.

МИШО.

Не съм гладен.

НЕВЕНА.

Сестра ти се обади с картичка от Франция, щяла да ходи в Испания, че там повече давали. Написала ми картичка, а по телефона не се обажда. Пари ли няма, или не иска да чуе аз какво ще й кажа… Не знам, не знам вече…

МИШО:

Да ходи! И на мен не се е обаждала.

НЕВЕНА:

Страх ме е. Как така “да ходи”! Пише ми така, сякаш… Сякаш няма да се върне повече. А какво прави там, как живее – не пише.

МИШО:

Не ме интересува. Някой търсил ли ме е?

НЕВЕНА.

Теб ли.

МИШО.

Мен.

НЕВЕНА.

Никой, никой… Защо да те търси? Кой знаеше, че изведнъж ще се прибереш? Нали още година и половина ти оставаха. Броя ги. Всеки ден броя. Две години минаха. Остава една година и шест месеца и девет дни.

МИШО.

… и девет дни! Някой търсил ли ме е, те питам!

НЕВЕНА.

 Никой не те е търсил. Той кой ли остана в нашия град, та да те търси. Всички се изнизаха в чужбина. И приятелите ти и те. Косьо от  махалата до реката е в Италия, Цецо, дето заедно тренирахте при Пацо, отиде в Англия, бил станал строителен работник, а  пък Жоро, ти знаеш, него го застреляха като куче в градинката пред блока, за едното нищо. Казват, че е за дрога, много пари дължал, ама аз не вярвам. Добро момче беше. Пък Маца, от общежитието дето, с червената коса, казват била на околовръстното. Аз не съм я виждала, ама така разправят хората. Не й пукало.

МИШО.

Дай едно одеяло. Знам, че го застреляха. Заради наркотиците го застреляха. Беше истински приятел.

НЕВЕНА.

Добро момче беше. И с него заедно тренирахте.

МИШО.

Тренирахме… Къде е татко?

НЕВЕНА.

Татко ти ли? Ами татко ти, оня ден, както си стоял пред кафето, дето е до прелеза, оттатък линията, и паднал…

МИШО.

Кой паднал.

НЕВЕНА.

Баща ти паднал.

МИШО.

Как паднал? На земята паднал? На връщане от работа ли?

НЕВЕНА.

Нещо с главата, викат… Чужди хора го видели и ми казаха.

МИШО.

А ти?

НЕВЕНА. Х

ората така викат.

МИШО.

Доктори в този град няма ли?.. Те какво казаха?

НЕВЕНА.

То така става: изведнъж, а пък после… Знае ли човек утре какво ще му се случи!

МИШО.  

Това ли ти казаха в

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2026