Непознато сърце

         Мишо отваря сака си и търси нещо в него. Не го намира. Изсипва сака на пода в стаята. Продължава да търси. Накрая открива онова, което му трябва. А то е една снимка.

МИШО.

Слушай какво.

НЕВЕНА.

Кажи!

МИШО.

 Обличай се!

НЕВЕНА.

Чакай, чакай, за къде ме гониш?

МИШО.

Не те гоня за никъде. Вземаш си палтото, обувките, вземаш си чадъра… /бута в ръцете й палтото/

НЕВЕНА.

Ама по това време! Тъмно е като в рог. Вали, студено…  

МИШО.

По това време!

НЕВЕНА.

Ти си полудял.

МИШО.

Обличай се! Обличай се! 

НЕВЕНА.

Не, не… Малко ли ти беше, та още… Кажи, малко ли ти беше  - две години и половина…

МИШО.

/вика/ Малко ми беше, малко ми беше…/пауза и вече по-спокойно подава на Невена снимката, сложена в плик/ Ще го пуснеш в пощенската им кутия… Вътре има само една снимка.

НЕВЕНА.

Какво има вътре?

МИШО.

Нищо, една снимка само.

НЕВЕНА.

Не искам.

МИШО. Н

е, чакай, ще го дадеш на  Люба – лично!

НЕВЕНА.

Не мога.

МИШО.

Ще можеш. Лично.

НЕВЕНА.

Краката ме болят от студа. Не мога да ходя.

МИШО.

Ще ходиш, ще ходиш…

НЕВЕНА.

У тях така не се влиза… Вратата им е с електронна брава. Метална е. Само вратата им е колкото нашата къща.

МИШО.

Ще влезеш.

НЕВЕНА.

Какво искаш от мен. Няма да го направя. Заради нея лежа в затвора. Университета заряза. На улицата остана… Защо го правиш, кажи ми, защо го правиш?

МИШО.

Тръгвай! Лично! Само на нея.

НЕВЕНА.

Мишо!

МИШО.

Внимавай, не искам друг да те види. Само – тя. Разбра ли?… Разбра ли ме? Само тя!

НЕВЕНА.

Разбрах!

МИШО.

Разбра ли?

         Невена излиза.

         Пауза.

         Мишо отваря шкафа и вади бутилка с ракия. Пие направо от шишето, после търси чаша. Налива си. Излиза от стаята и отива при Христина. Влиза, без да чука.

ХРИСТИНА.

Какво искаш?

МИШО.

Много е подредено.

ХРИСТИНА.

Теб какво те интересува?

МИШО