Иван Странджев

Поезия

Беглец

4.89  (1903 гласа)

Поезия

Въздишка

4.89  (1430 гласа)

Поезия

Река

4.89  (671 гласа)

Поезия

Римски стадион

4.86  (128 гласа)

Поезия

Не по Фелини и не по Уилямс

4.79  (63 гласа)

Поезия

Така се случва

4.66  (29 гласа)

Виж още

Непознато сърце

/Любов или нещо подобно/

3.00   (2 гласа)
>

ХРИСТИНА.

Страх ме е.

МИШО.

Всеки човек е нещо специално. И този, който знае това, и онзи, който не го знае… Всеки е специален. Понякога викам, крещя. Не знам защо го правя. Сякаш това не съм аз. Знам, че не съм аз…Викам, за да ми олекне. Викам, но не ми олеква. Не забравям. Всичко си остава същото. И там виках. Захапя възглавницата и започвам да викам. Само аз го чувах. Главата ми ще се пръсне… Навсякъде тишина.  Минава полунощ. А аз викам.

ХРИСТИНА.

Какво да правя с живота си?

МИШО.

Ти мен ли ме питаш? /малка пауза, Христина не отговаря/ Всеки трябва сам да реши какво да прави с живота си.

ХРИСТИНА. Каква е твоята идея?

МИШО. Идея ли? / малка пауза/ Идеята е нещо голямо, велико. С идеята можеш да промениш света…можеш да промениш себе си…/малка пауза/ Нямам идея, имам цел.

ХРИСТИНА. И какво с твоята цел?

Христина посяга да  вземе чашата с ракия на Мишо и да пие от нея.

МИШО.

/дръпва чашата си/  Вземи си чаша!

ХРИСТИНА.

Добре. / но не става от мястото си/

         Пауза.

МИШО.

Искам да се махнеш от тук.

         Пауза.

ХРИСТИНА.

Няма къде да отида.

МИШО.

Не ме интересува.

         Христина отново посяга към чашата на Мишо.

МИШО.

Вземи чаша! 

ХРИСТИНА.

Аз искам да имам мъж… Някой, който да се грижи за мен, да ме защитава… А аз да направя всичко за него.

         Става от масата, взема си една чаша от шкафа.

  • Сипи ми. Малко…

Мишо й налива в чашата ракия и тя пие.

  • Да има сватба. Много хора. Музика. Там-тарарам, там-тарарам, там…

Христина затваря очи и започва леко да танцува сама.

  • Всички да са весели. Деца с балони да тичат между масите…Там-тарарам… Да има подаръци за всички... Да се счупят чаши… Да танцуват… Там-тарарам… Да викат “горчиво!”

               В това време Мишо започва полека ритмично да удря с длани по масата в такт с танца на Христина.

- И всички да ми казват: Колко си красива! Бялото страшно ти отива! Колко си красива… Колко си красива… Колко си…

     Христина се върти все по-бързо. Завива й се свят, залита. Мишо скача от стола и я хваща, преди да

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026