Непознато сърце

ХРИСТИНА.

Тъпо е. Как стана?

МИШО.

С мен ли?

ХРИСТИНА.

С теб?

МИШО.

Много лесно. Прибирахме се вечерта от кръчма. С едно момиче, моя приятелка и един приятел – Николай. И изведнъж в тъмното на улицата излязоха трима. Не ги познавах. Остави, викат, момичето и парите на земята. На мен ли го казваш,  питам. На теб казвам. Ти да не си педераст бе, колко пъти трябва да ти повтарям, ми вика едно от момчетата. Любомира се беше хванала за ръката ми, а Николай се измъкваше назад и побягна. Освободих си полека ръката от Любомира и…

ХРИСТИНА.

 „и…”?

МИШО.

Прибрахме се по къщите… На другия ден дойдоха от полицията. После разпити, арест, разправии… Всичко лошо се случва много лесно, дори в началото изглежда красиво и хубаво, но си е лошо.

ХРИСТИНА.

Ти си ги пребил?

МИШО.

Аз мога да се бия…На едното от копелетата баща му бил голям бизнесмен. Подарявал бил коли и бензин на полицията. Като се разпищя, като се развика: Убиха ми детето! Има ли ред в тази държава? Има ли правосъдие?... Адвокати, съдии, прокуратура… И така, здраво се набутах… Пет години… Поискаха ми петдесет хиляди, за да ме пуснат… Нямаше…

ХРИСТИНА.

Петдесет хиляди не са малко?

МИШО.

А един човек колко струва?

ХРИСТИНА.

Глупости! От къде да знам!?

МИШО.

И аз не знам… Всъщност, какво  значение има колко струва един човек. Изобщо, какво е човек, а?  Знаеш ли? Незнаеш, нали?  И аз не знам.Сега съм вече тук.

ХРИСТИНА.

Бързо са те пуснали.

МИШО.

Слушках.

ХРИСТИНА. 

Като тръгва насам си мислех, че тук ще бъде по-лесно, че в големия град има повече възможности, но… Ето…

МИШО.

Какво е това „ето”?

ХРИСТИНА.

Вече е късно.

МИШО.

Имаш ли трийсет?

ХРИСТИНА.

Не. Но всичко вече е свършило и не знам накъде е пътят.

МИШО.

Никога не е късно. Никога не е късно!

ХРИСТИНА.

На село разбирах хората какво искат, защо го искат. Разбирах онова, което говорят, а тук е като в сън. Те говорят, а аз не ги разбирам. Те говорят, а аз мълча. Мълча, защото не знам какво да кажа и как да го кажа. Искам да им извикам:”Аз съм с вас!”, а не знам как. После се питам: защо съм им притрябвала…/на себе си/ Не знам. 

МИШО. 

Това не върви.

ХРИСТИНА.

Кое не върви?

МИШО.

Ами това там, дето си искала да си с тях.

<<< …15161718192021… >>>