Непознато сърце

КАЛЧЕВ.

За парите... За парите не си прав. Тогава обикалях, за тези проклети пари, но никой не даде. Всички вдигаха рамене. Всички гледаха себе си. Плаках, ръце и нозе целувах – нищо. Само кал ми остана по устата.

МИШО.

Така ли стана, така ли? /към Калчев/ В онези идиотски дни и вечери, когато стоях в полицията и чаках вие да ми кажете какво се случва с проклетите петдесет хиляди, знаеш ли какво си мислех?

КАЛЧЕВ.

Не знам. Никой не искаше да даде за теб толкова пари.

МИШО.

Майната им. Тогава си задавах  един-единствен въпрос: защо сте ме родили? Искали ли сте ме да дойда на този свят или е било грешка?

НЕВЕНА.

Божичко! Не говори така!

КАЛЧЕВ.

Е, добре тогава: питал ли си някога баща ти за какво мечтае, питал ли си ме някога аз какво искам? Какво от това, че си трийсет години по-млад от мен? За какво си ме питал?

МИШО.

Искам да говорим за мен. Чуваш ли ме? За мен! На мен какво ми е, тук – в къщи, на улицата, в света, в който живея. С кого да говоря за всичко това. С кого да говоря за себе си?

КАЛЧЕВ.

Тръгвам…

МИШО.

Един съвет поне дал ли си ми. Все отлагахме, все отлагахме.

КАЛЧЕВ.

Сега какво? 

МИШО.

Бягаш, измъкваш се от живота.

КАЛЧЕВ.

Толкова вече съм безпомощен, че мога само това да направя за бившия си вече живот.

НЕВЕНА.

Какво става, боже господи? Ти ли ни размъти на всички мозъците, та не знаем какво правим? Какво, господи, съгрешихме с този единствен живот, дето си ни дал. Нито да го върнем можем, господи, нито да го продължим. Кажи какво да го правим, че е проклет и мръсен. Докато си жив, го строиш и подреждаш, а го съсипваш за един ден. От цели къщи и от цели хора шепа пясък правиш.

МИШО.

Сега ме е страх да говоря с теб, защото няма да ме разбереш. А искам да си говорим. Да седнем само двамата на масата, на тази маса, да няма никой друг. Знаеш ли колко години отлагаме. Аз бях малкият, бях послушният, а вие бяхте доволните от мен. Сега аз искам… Люба знае… Тя… Люба…

НЕВЕНА.

/ на Калчев, опитва се да прегърне коленете му/ Не ме оставяй сама. Не мога сама. Не искам. Сама ще умра. Стара съм, уморена съм… Всичко, каквото съм имала, съм го дала. Нищо не ми остана./разперва ръце/ Ето виж, /разкъсва ризата на гърдите си/. Виж, виж ме. Виж жена си! /сочи Мишо/ А