Непознато сърце

ХРИСТИНА.

Не знам…/пауза/ Какво се прави в такъв момент?

МИШО.

Не знам.

ХРИСТИНА.

Просто е.

МИШО.

Просто ли? /пауза, разбира какво му е казала/ Господи! Ти си луда!

ХРИСТИНА.

Татко идва да ме вика да се върна. Аз му отказах.

МИШО.

Защо?

ХРИСТИНА.

Не мога. Всички в село знаят за мен и Павел. Какво мога да правя в това село… 

МИШО.

Мамка му.

ХРИСТИНА.

Той не е лош. Нещо лошо се е случило с него.

МИШО.

Мамка му!

         Мишо излиза от стаята на Христина и влиза в стаята при Калчев и Невена.

МИШО.

към Невена/ Ти какво направи?

НЕВЕНА.

Нищо.

МИШО.

Как така „нищо”? Аз за какво те изпратих.

НЕВЕНА.

Видях я.

МИШО.

И какво?

НЕВЕНА.

Нищо, какво?

МИШО.

Даде ли й плика?

НЕВЕНА.

Дадох го.

МИШО.

Тя отворили го?  

НЕВЕНА.

Отвори го. Гледа  снимката. Май нещо си спомни, ама не се зарадва много.

МИШО.

Кой те пита дали се радва, или плаче.

 НЕВЕНА. Каза: Може да дойда  да го видя.

МИШО.

Само това ли?

НЕВЕНА. Това каза. Покани ме да вляза. Сама беше с детето. Къщата й като аптека. Всяко нещо на мястото си. Свети. И богато.

МИШО.

Не ме интересува каква е къщата й.

НЕВЕНА.

Не знам. Все си мисля, че е важно някак си това с къщата, дето го видях. И ти, ако го видиш, май по-различно ще е.

МИШО.

Това стига.

НЕВЕНА.

Подредено е. Вижда се, че добри и богати хора живеят там.

МИШО.

Това не е малко. Значи ще дойде. /към Невена/

НЕВЕНА.

Ами-и-и

МИШО.

Твърдо ли го каза?

НЕВЕНА.

Амии-и-и-и...

МИШО. Може би ще дойде. Аха!  Аз това искам. Това е достатъчно. Ще я чакам. Нека дойде. Господи!  /пауза/ Какво става, какво става? Вътре си мислих, че само там е ад, че адът е зад стените на пандиза. И сега какво?

КАЛЧЕВ.

Случва се!

МИШО.

/към Калчев/ Стягаш се. Значи ще се изпращаме, така ли? Ти насам, аз натам.

КАЛЧЕВ.

Не е така, но така се получава.

         Мишо взема шишето с ракията.

МИШО.

Не го разбирам. Как може всичко да бъде толкова сбъркано. Какво