Иван Странджев

Поезия

Беглец

4.89  (1903 гласа)

Поезия

Въздишка

4.89  (1430 гласа)

Поезия

Река

4.89  (671 гласа)

Поезия

Римски стадион

4.86  (128 гласа)

Поезия

Не по Фелини и не по Уилямс

4.79  (63 гласа)

Поезия

Така се случва

4.66  (29 гласа)

Виж още

Непознато сърце

/Любов или нещо подобно/

3.00   (2 гласа)
а е. Хванаха ме и …Марш!

         Мишо налива в чаша ракия за Калчев.

МИШО.

Значи така. В склада! А друго има ли?

НЕВЕНА.

Той да каже!

КАЛЧЕВ.

Има и друго.

МИШО.

Какво е то?

КАЛЧЕВ. Жена.

МИШО.

/учудено/  Жена!?

КАЛЧЕВ.

Да, жена.

НЕВЕНА.

Знаех си аз. Знаех си, сърцето ми го подсказваше, че има някаква курва забъркана в главата му!

МИШО.

/към Невена/ Млъквай!

КАЛЧЕВ.

Запознахме се на гарата. Не е от ония, проститутките. Нямаше пари за билет.

НЕВЕНА.

 Как ще дадеш пари на непознат човек.

КАЛЧЕВ. Така – дадох.

НЕВЕНА.

/към Мишо/  Дал! Виждаш ли, дал й пари.

МИШО.

И после.

КАЛЧЕВ.

После тя не тръгна за никъде. Остана.

МИШО.

И после?

ПЕТЪР.

Срещаме се. Говорим за разни неща… Това е истината.

НЕВЕНА.

Не е това. Не е това, има още.

КАЛЧЕВ.

Това е. Когато говорим, се слушаме и разбираме кой какво говори на другия./ на Мишо/ Ти не знаеш колко е хубаво!

НЕВЕНА.

Не ти вярвам. Ти си лъжец. Ти си един долен лъжец. Ти си предател. Повече от трийсет години му пера гащите… За това ли е всичко? Кажи ми?

МИШО.

Спри да викаш, нека той да каже.

НЕВЕНА.

Ти си на петдесет и осем.

КАЛЧЕВ.

Да, аз съм на петдесет и седем и малко. Какво искаш? Искаш да умра ли? И аз искам, но не мога. Страхувам се... Може пък и да ми е мъчно за живота. Не знам. Но когато си близо до смъртта, си по-безстрашен. Когато си близо до нея, никой не може с нищо да те накаже, защото тя те пази. Пази те за себе си.

МИШО.

Чакай! /на Калчев/  Всичко това е измислица, нали? Ти си го измислил, защото ти е писнало. Човек не може цял живот да живее със стиснати зъби. Все някога му писва, нали?

КАЛЧЕВ.

 Аз много се страхувам, че всичко това е глупаво, че е същото, че вече ми се е случвало… Много ме е страх… Живял съм така, че не искам нищо да си спомням. Не искам нищо…

НЕВЕНА.

/към Калчев/ Ти, ти говореше така, когато бяхме... Нещо става с теб!

КАЛЧЕВ.

Аз трябва вече… През тези месеци си спомних, че съм бил и млад. Много се забавих. / към Невена/ Дай ми топли дрехи. Много се забавих с живота си. Докато започна да го живея, и той свърши.

МИШО.

 Чакай бе. Чак

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2026