Непознато сърце

НЕВЕНА.

Ами не сме ходили.

МИШО.

Не сте ходили на доктори, така ли? 

          Невена мълчи.

МИШО.

Пари ли нямахте? Времето ли ви беше свършило. Нещо по-важно от това ли имаше да правите? Кажи ми защо?

НЕВЕНА.

о… Нали ги знаеш докторите – все в ръцете те гледат. А пък ние...  

МИШО

./по скоро на себе си дава отговора/ Пари!.. Пари, пари, мамка му, пари…! /малка пауза/ А сега къде е?

НЕВЕНА.

А?

МИШО. 

Татко?...Кога ще се върне, питам?

НЕВЕНА.

Не знам!

МИШО.

 Не знаеш, значи! А какво знаеш? За сестра ми – не знаеш, за татко –не знаеш, за ме – не знаеш. Какво знаеш? Кюфтенца със сос… Кюфтенца…

НЕВЕНА.

Той, баща ти, нищо не казва. Като млъкне, и така... По цял месец мълчи. Ако ги няма чантите от ресторанта какво ще ядеш?.. Кюфтетата му били виновни!... То винаги така става: изведнъж!

МИШО.

Какво става изведнъж?

НЕВЕНА.

Ами всичко така става… Изведнъж става! Пък после, като се замислиш, разбираш, че всяко нещо, дето става изведнъж, е започнало отдалече. Започнало е много от далече, ама не си го видял, докато е било като трънче голямо, а като дойде - все е изведнъж. Както си вървял Добри от съседния блок, изведнъж се спънал, паднал и си изгубил портфейла, а вътре цялата му заплата… Е, вярно, пиян бил, ама заплатата изгубил… Добри отдавна си пие, даже май се е пропил… Изведнъж!…Не е много изведнъж.

МИШО. 

Какви са тези глупости, дето ми говориш?

НЕВЕНА.

Не са глупости. Така става. Да включа печката, а? То само единият й реотан работи, ама и той стига…

МИШО.

 Дай ми едно одеяло!

НЕВЕНА.

Защо ти е одеяло?

МИШО.

Спи ми се. Изнеси ми якето навън!

НЕВЕНА.

Вземи тези чорапки. Топлички са, от домашна вълна… Намръзнал си. То днешните влакове като влакове ли са.

МИШО.

Не съм пътувал с влак.

НЕВЕНА.

Те и автобусите и те са едни…

МИШО.

И с автобус не съм пътувал.

НЕВЕНА.

Ами…ами…То всичко днес е едно… Нали знам…

МИШО.

Много знаеш.

НЕВЕНА.

Всичко ще се оправи – ще видиш. Нищ