Непознато сърце

./на Стуци/ Остави я. Жалкото копеле е избягало през прозореца в градината.

СТУЦИ.

 Мамка му!

БОКО.

Остави я тая брантия.

СТУЦИ.

Тъкмо съм я започнал…

БОКО.

Остави я, ти казвам, животно такова. /хваща Христина на косата и й обръща главата към себе си/  Кажи му на оня, като се появи, че е поръчан от Хайко. От затвора си поръчан, му кажи. Поръчан си и е платено за теб. Няма да се измъкне. Така да знае.

         Стуци и Боко изчезват от къщата. Христина става трудно от земята и влиза в тоалетната. Чува се шум от пускането на вода в тоалетната.

         Пауза.

         Мишо се връща в къщата.  Търси Христина по стаите.

МИШО.

Ей, малката? Къде си? /продължава да търси и да обикаля стаите/ Не ме ли чуваш? Къде си! Обади се! Мамка му! Какво ти направиха? Чуваш ли ме! Обади се, ще те убия! 

         Пред вратата на къщата се спира човек в черно яке и каскет. Това е Калчев – баща на Мишо и мъж на Невена. Мишо вижда силуета на Калчев и започва бавно да отстъпва. Той влиза в къщата, прекосява коридора, оглежда се и стига до голямата стая. В нея е Мишо. И сега двама се виждат.

         Пауза.

МИШО.

Кой си ти?

КАЛЧЕВ.

Не ме ли позна?

МИШО.

Не.

КАЛЧЕВ.

Защо се плашиш. Аз съм…

         Калчев мълчи. Пауза.

МИШО.

Запали лампата да те видя.

         Калчев не помръдва. Пауза. Изведнъж двамата се спускат един към друг и здраво се прегръщат.

КАЛЧЕВ.

Как стана?

МИШО.

Стана.

КАЛЧЕВ.

Не е ли рано?

МИШО.

Малко… Стига ми.

КАЛЧЕВ.

Стига ти… Стига ти и аз така викам… Чакай, чакай, искам да те видя! /малка пауза/  Не си се променил.

МИШО.

Външният вид понякога лъже.

КАЛЧЕВ.

Добре изглеждаш. Повече мъж от преди.

МИШО.

Може и това да се случи.

КАЛЧЕВ.

И си по модата – с гола глава.

МИШО.

Там не е моден салон, но модата с голите глави е от там.

КАЛЧЕВ.

Ей, наистина! А така – здрави рамене…

МИШО.

Малко по-различно е, не е като тук, но се живее. Стига да искаш – оживява се.

КАЛЧЕВ.