Иван Странджев

Поезия

Беглец

4.98(1859 гласа)

Поезия

Въздишка

4.97(1399 гласа)

Поезия

Река

4.92(664 гласа)

Поезия

Не по Фелини и не по Уилямс

4.92(61 гласа)

Поезия

Римски стадион

4.89(125 гласа)

Поезия

Така се случва

4.78(27 гласа)

Виж още

Непознато сърце

/Любов или нещо подобно/

Дай първата оценка

И с него не става.

СТУЦИ.

Що бе? На вилата на оня балък ставаше и на гаража на оня педал стана.

БОКО.

Тук не става. Нещо е особена. Или аз бъркам нещо.

СТУЦИ.

Ъ-ъ, не става!

БОКО.

Не става, щото е от пет лева. Ако беше от 1000 щеше да стане. Мамка й!

СТУЦИ.

Заеби, заеби, пак ще дойдем. Тия много тънко го играят, ама ще хапнат дръвчето. Дай на мене!

БОКО.

Няма време бе, глава!  

СТУЦИ.

Шибаняшка работа!

БОКО.

/ сочи с глава към прозореца и продължава да опитва вратата/ Виж там има ли някой!

         Стуци отива до прозореца на стаята, в която е Христина. Тя го вижда и изпищява.

ХРИСТИНА.

 /пищи/ -Не-е-е-е-е….. Помо-о-о-ощ…..

СТУЦИ.

/на Боко/ Брато, една джанта нещо се разпищя!

БОКО.

Да се измитаме!

СТУЦИ.

Що бе?

БОКО.

Хайде, бързо. По-късно пак ще дойдем.

         Двете сенки изчезват в мрака на нощта.

         Христина скача от леглото с възглавница в ръка и пали лампата. Уплашена е. Пуска рязко радиото и от него потича някаква нелепа жизнерадостна музика. Христина я усилва до дупка и запушва ушите си.

         Пред външната врата е застанал нов силует. Бърка до джобовете си, намира ключ и отваря вратата. Влиза в къщата. Пали лампата в коридора. Ние виждаме, че това е младеж на около 25-30 години. Носи в ръката си брезентов сак. Облечен е с избеляло брезентово яке, дънки, плетена вълнена шапка, тежки обувки, леко брадясал. Едната му ръка е превързана. Сваля шапката си. Подстриган е ниско. Отваря вратата на стаята, в която е Христина. Тя не го вижда, защото е закрила лицето си с възглавницата.   Това е Мишо.  Той спира на вратата. След това влиза в стаята и изключва радиото.

ХРИСТИНА.   

Не! Не се приближавай!…. Ще викам! Ще викам!  

         Настава тишина. Двамата се гледат мълчаливо известно време.

ХРИСТИНА.

Не ме докосвай!

МИШО.

/ сочи с пръст към Христина/  Коя си?

ХРИСТИНА.

Какво?

МИШО.

Коя си?

ХРИСТИНА.

Не знам.

МИШО.

Остави възглавницата.

         Мишо посяга да й вземе възглавницата, с която Христина в уплаха си се е прик

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021