Иван Странджев

Поезия

Беглец

4.90(1896 гласа)

Поезия

Въздишка

4.89(1427 гласа)

Поезия

Река

4.89(670 гласа)

Поезия

Римски стадион

4.86(128 гласа)

Поезия

Не по Фелини и не по Уилямс

4.79(63 гласа)

Поезия

Така се случва

4.66(29 гласа)

Виж още

Непознато сърце

/Любов или нещо подобно/

3.00   (2 гласа)
;      Христина се изправя, но остава до купчината с дрехи.

МИШО.

Остави ме! Дойдох си.

НЕВЕНА.

Дай да те видя… Като се прибирах, все нещо ме човъркаше отвътре… Чакай, виках си: ”Какво ли е това”, ама после забравих… Като се качих на автобуса, то вътре беше по-студено отколкото вън и забравих… Дай да те видя пак! Зачервил си се…Мишо-о-о-о…

МИШО.

Какво ще ме гледаш!

НЕВЕНА.

Милият ми той! Какви са тези сенки под очите ти? Шефът вика,  докато не измием всичко, да не мърдаме от закусвалнята. А пък то за миене много. Нищо… Нищо… Всичко ще се оправи. Важното е, че вече си вкъщи. /пак го прегръща/ Мишлето ми…

МИШО.

/доста грубо я отблъсква/ - Махай се. Остави ме.

НЕВЕНА.

Добре, добре, нека ти се порадвам… Ела в нашата стая, ела, ела… /Невена хваща Мишо за ръката и го дърпа навън от стаята/ Днес яденето беше хубаво. Бързо свършиха порциите на щендера.

МИШО.

/за Христина/  Тази коя е?

НЕВЕНА.

/ вижда, че ръката му е бинтована/  Какво е това на ръката ти? Божичко… Пребил си се! Да не си се сбил с някой!

МИШО.

Нищо. Ще мине.

НЕВЕНА.

/говори, докато го дърпа през коридора към другата стая/ Как така “нищо”, пък “ще мине”? Сигурно те боли. Сега ще го видим… Бил ли си се пак… Защо, Мишо, защо?... Ще мине, ще мине… Няма нищо, а?

МИШО.

 Няма…

НЕВЕНА.

Важното е, че вече си вкъщи. Дойде си… Знаех си аз, че ще си дойдеш. А пък леля ти Мария вика, онзи ден бяхме заедно в супера, то пък един супер – само скъпотия, та вика: „Те така лесно оттам не пускат, Невено, ти какво си мислиш!”  Пък аз все  си мислех, че ще те пуснат по-рано.

МИШО.

Тя откъде знае как пускат?

НЕВЕНА.

 Е, леля ти де, леля ти всичко знае… Тя знае пенсиите на всички в квартала: кога ги носят, колко са…

МИШО.

Преди не ми беше леля, сега ми стана… Така ли?

НЕВЕНА.

 Остави я. Миналото – минало. Кажи за ръката! Какво ти има?

МИШО: Остави ръката ми! Какво се хвърляш? Нищо не е минало. Ти плака ли й за пари на тази моя леля? Плака й! А тя даде ли ти – не даде. Какво ти каза? Кажи какво ти каза…

НЕВЕНА.

„За Мишо не давам!”

МИШО.

… защото Мишо е побойник и е опасен. Аз съм опасен! Така ли ти каза.

НЕВЕНА.

Така.

<<<2345678>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024