Непознато сърце

МИШО.

Така ли? Така ли?

         Мишо започва да събира каквото му падне пред очите от нещата на Христина и да го трупа на камара в средата на стаята.

МИШО.

Не те интересуват ли?... Не те интересуват….

ХРИСТИНА.

Остави-и-и-и-и… Остави часовника!

МИШО.

… и часовника, и блузата….

ХРИСТИНА.

Той ми е подарък от татко!.. Пусни ми блузата. Ще я скъсаш… Идиот!..Гад!...

         Двамата се борят.

МИШО.

Идиот, гад…Изчезвай!... / крещи/ Изчезвааай!

         Христина се опитва всяко нещо взето от Мишо и хвърлено на пода ,да го върне на старото му място, но Мишо е по-бърз и силен. Той вече е извадил от под леглото пътна чанта, отваря я и започва да я тъпче с дрехите и нещата на Христина.

         Христина се хвърля върху нещата си на пода и ги покрива с тяло.

ХИРСТИНА.

Пусни ми блузата… Пусни ми блузата… Скъса я. Видя ли? Скъса я!.. Гад мръсна!

         Пауза.

         Борбата между двамата спира. Мишо се изправя и отстъпва няколко крачки. Христина остава да лежи върху куфара и камарата с дрехи.

МИШО.

/уморено/ Тъпанарка. /тихо/ Махай се!

         Пауза.

ХРИСТИНА.

Ти се махай!

МИШО.

 Ще те смачкам!

ХРИСТИНА.  

Аз ще те смачкам!

МИШО.

Парцал.

ХРИСТИНА.

Аз си плащам...  

МИШО.

Какво ме интересува. Махай се!

ХРИСТИНА.

Няма.

         През външната врата влиза Невена. Връща се от работа. Тя оставя две големи найлонови торби до входната врата и отваря вратата на стаята, в която са Христина и Мишо. Спира на вратата.

НЕВЕНА.

Какво става тук, боже мой! /вижда Мишо, изненадано и радостно/ Ами, ами… Мишо-о… Мишо-о-о-о…. /втурва се към него и го прегръща/ Детето ми, Мишо… Навън е ужасен студ. Сега ще се стоплиш. Тук е много по-добре отколкото вън….Върна се! Върна се, най-после! Кога си дойде? /към Христина/ Христинче, ами ти леля, що така на земята… /после към Мишо/ Ще ти извадя едни топли вълнени чорапи. За теб ги пазя, ще си ги обуеш…