Непознато сърце

ХРИСТИНА.

Не-е-е-е… Не ме докосвай! Не ме докосвай! Ще викам…Ще ме чуят. Ще дойдат!

МИШО.

Глупачка!  

ХРИСТИНА.

Ти кой си?

МИШО.

Какво те интересува.

ХРИСТИНА.

Не те познавам кой си и най-добре е да си тръгнеш веднага от тук.

МИШО.

Така ли?

ХРИСТИНА.

От тях ли си?

МИШО.

От никой не съм. 

ХРИСТИНА.

От тях си.

МИШО.

Какво правиш тук?

ХРИСТИНА.

Ами-и-и… Тук живея.  Ти, ти, ти защо не си тръгваш. Тръгвай си!

МИШО.

 Аха! Страх ли те е?

ХРИСТИНА.

 Ти кой си?

МИШО.

Много те е страх… И аз тук живея.

ХРИСТИНА.

Не те познавам.

МИШО.

И аз не те познавам.

ХРИСТИНА.

Значи не живееш тук!

МИШО.

Ще живея тук.

ХРИСТИНА.

Няма свободни стаи.

МИШО.

Няма ли свободни стаи!? Какво ще правим сега? Ти от кога живееш тук?

ХРИСТИНА.

От пет-шест месеца. Други стаи няма. И хазаите ги няма. Това е. Няма други…

МИШО.

От пет-шест месеца живееш тук, така ли?

ХРИСТИНА.

Така.

МИШО.

И хазаите ги няма?!

ХРИСТИНА

Да.

МИШО.

А този куфар? Този куфар?

ХРИСТИНА.

Мой е.

МИШО.

Тези?…

ХРИСТИНА.

…дрехи…

МИШО. …

парцали /пита за дрехите на закачалката/

ХРИСТИНА.

Мои са… Ти какво ме разпитваш, да не си от полицията, че ме разпитваш.

МИШО.

Събирай ги!

ХРИСТИНА.

Защо?

МИШО.

Защото от днес, от този момент, ти вече не живееш тук, разбра ли!

ХРИСТИНА.

Как така?

МИШО.

Тази стая е моята стая, това легло е моето легло, тази врата е моята врата!…   Ти си до тук!

ХРИСТИНА.

Коя стая, коя врата!?...

МИШО.

/вика/  Измитай се!..   

ХРИСТИНА.

Чакай, аз…

МИШО.

Събирай си боклуците и изчезвай веднага… Веднага, веднага… Ясен ли съм?

ХРИСТИНА.

Няма.

МИШО.

Опитваш се да ми образуваш нерви, така ли? /вика/ Това ли правиш? Кажи това ли правиш?

ХРИСТИНА.

 Не ме инте