Непознато сърце

Какво си направил, какво си направил! Като киноартист си станал.  И сега, кажи сега?

МИШО.

Ще видим, ще видим…

         Христина излиза от тоалетната. Мишо я чува и се втурва след нея.

МИШО.

/на Калчев/ Чакай малко! /в коридора, на Христина/ - Защо мълчиш! Уплаши ме!

ХРИСТИНА.

Остави ме!

МИШО.

Направиха ли ти нещо ония?

ХРИСТИНА.

Остави ме! Махай се!

МИШО.

Не ме блъскай. /вижда скъсаната и отпред на гърдите риза/ Това какво е? Направиха ли го?

ХРИСТИНА.

Теб какво те интересува?

МИШО.

Ти искаш да ме нервираш. Искаш да започна да правя глупости, така ли искаш?

ХРИСТИНА.

Остави ме.

         Калчев излиза в коридора и той.

КАЛЧЕВ.

Нещо случило ли се е.

ХРИСТИНА. Нищо, нищо...

МИШО.

Нищо, нищо… /към Христина/ Кажи само една думичка! Само една думи стига.

ХРИСТИНА.

Няма.

МИШО.

Плачеш за шамари.

КАЛЧЕВ.

Мишо, недей. Уплашена е. Сама е...

ХРИСТИНА.

Махай се! Стигат ми за днес.

         Христина влиза в стаята си и затваря вратата. Вижда падналия до леглото пистолет на Стуци. Взема го уплашено и го разглежда. Иска да го хвърли през прозореца, но после го скрива под възглавницата си.

МИШО.

/за Христина/ Мръхла!

КАЛЧЕВ.

Ще се разберете. Ще се разберете. Най-важно е двама души да могат да се разбират, когато си говорят.

МИШО.

Няма какво да се разбирам с нея. За друго съм дошъл. Приличали сме си били.

КАЛЧЕВ.

Не бива така. Важно е, щом са двама души, да се разбират. Като си говорят, да се чуват. Да разбират един друг кой какво иска.

МИШО.

Всичко е важно. Важните неща са различни.

КАЛЧЕВ.

Различни са, ама понякога си приличат. Повечето пъти си приличат. Невена?

МИШО.

Ще дойде.

КАЛЧЕВ.

Къде е?

МИШО.

Ще дойде!

КАЛЧЕВ.

Е, ти си знаеш. Като дойде, дойде. А пък аз...

         Калчев вади под леглото в стаята стар куфар и го оставя на пода пред себе си. Сяда на стола. 

МИШО.

За къде се стягаш.

КАЛЧЕВ.

Ами аз…

МИШО.

Ще тръгваш ли?

         Пауза. Калчев внимателно оглежда Мишо.

<<< …20212223242526… >>>