МИШО.
Продали сте го, така ли?
КАЛЧЕВ.
Така.
МИШО.
Тук какво става, дявол да го вземе?!
Пауза.
КАЛЧЕВ. Т
ук нищо не става.
В къщата се връща Невена. Тя вижда, че всичко е разбито и разхвърляно.
НЕВЕНА.
Божичко! Какво е станало! Божичко, Мишо? Какво е станало?
МИШО.
Какво си се развикала. Нищо не е станало.
НЕВЕНА.
Кой направи всичко това?
МИШО.
Аз го направих.
НЕВЕНА.
Как така ти. Защо ти? Какво се е случило. Къде е Христина? Къде е момичето!?
Невена влиза в стаята на Христина.
МИШО
/ и той влиза в стаята на Христина/ Тук е. Не виждаш ли? Тя няма да се изгуби... С нея…
Малка пауза. Христина лежи на леглото, покрита презглава с одеялото.
НЕВЕНА.
/към Христина/ Добре ли си?
МИШО.
Нищо й няма. Ще се оправи.
НЕВЕНА.
/към Христина/ Ти ми кажи, ти ми кажи!
ХРИСТИНА.
Нищо ми няма.
НЕВЕНА.
Махни, Христинче, одеялото да те видя.
ХРИСТИНА.
Няма. Какво ще ме гледаш!
НЕВЕНА.
Дай да видя! /дърпа одеалото/ Божичко!
ХРИСТИНА.
Остави ме!
НЕВЕНА.
/ към Мишо/ Ти си я пребил.
МИШО.
Нищо не е станало. Всичко е спокойно.
НЕВЕНА.
Цялата е синя.
МИШО.
Не викай! Не викай, не викай!
НЕВЕНА.
И ризата й скъсана...
МИШО.
Стига! Пихме ракия. После се гонехме.
НЕВЕНА.
Гонехте се!
МИШО.
Да. Попитай нея! После тя падна. Ето там падна, подхлъзна се на чергата и падна… Удари се в масата… И това е. Всичко е под контрол.
НЕВЕНА.
Ти откъдето идваш, жени там няма. Божичко, няма жени… Да не би?...
МИШО.
Какво?
НЕВЕНА.
Да не си посмял... Само… Христинче, кажи ми...
ХРИСТИНА.
В ъгъла на масата, после в стола, на дръжката на вратата, на ръба на леглото... /вика/ Оставете ме-е-е-е-е... Хора ли сте вие? Какви сте?
НЕВЕНА.
Цялата къща сте разбили.
МИШО.
Беше случайно. Излез от стаята.
НЕВЕНА.
Защо да изляза. Ти и о
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.