Непознато сърце

КАЛЧЕВ.

Да, искам да тръгвам.

МИШО.

Но ти сега си идваш и вече искаш да тръгваш!

КАЛЧЕВ.

Да, така е.

МИШО.

Какво се е случило?

КАЛЧЕВ.

Нищо не се е случило, всичко е както вчера, както преди пет години…Изобщо….

МИШО.

Тръгваш ли си или искаш да се махаш от къщи?…

КАЛЧЕВ.

Има ли разлика.

МИШО.

Има.

КАЛЧЕВ.

Добре тогава: искам да избягам.

МИШО.

Да избягаш! /пауза/ Ти да избягаш?!

КАЛЧЕВ.

Така мисля.

МИШО.

Къде ще бягаш?

КАЛЧЕВ.

На гарата.

МИШО.

На гарата!... Къде там?

КАЛЧЕВ.

Не знам.

МИШО.

Как така „не знам”? С влак ли ще пътуваш, с какво? Можеш ли да тръгнеш за някъде и да не знаеш накъде си тръгнал.

КАЛЧЕВ.

Знаеш ли, май не е важно къде ще стигнеш, по-важно е да тръгнеш.

МИШО.

Ти да не си станал откачалка. Какви ми ги разправяш?

КАЛЧЕВ.

Мисля си, че не съм откачалка. Мисля си, че по-важно е да се движиш. Да вървиш…

МИШО.

Бил си паднал на земята онзи ден. Лошо ли ти е? Какво е?

КАЛЧЕВ.

А-а-а-а, майка ти ... Тя всичко да каже. Нищо ми няма. Добре съм. Добре.

МИШО.

На колко години си?

КАЛЧЕВ.

Какво значение има. Ако човек сравнява онова, което иска, с годините си, той е мъртъв още преди да се роди.

МИШО.

А бе, ти ли си ги измисляш тия работи, или друг ти пълни главата с бръмбари.

КАЛЧЕВ.

Не, не… Никой, никой… Не са глупости.

МИШО.

Ами?

КАЛЧЕВ.

Мислил съм много. На Невена ще й бъде трудно.

МИШО.

Какви ги говориш!

КАЛЧЕВ. 

И на мен ще ми бъде трудно. 35 години сме живели под един покрив. Всъщност, човек знае ли кога живее и кога умира?... Не знае. Покривът е без значение. То може да стане и в колиба, и в дворец на брега на морето. Все е едно.

МИШО.

Телевизията те е прецакала май.

КАЛЧЕВ.

Не гледам телевизия.

МИШО.

Там ги  връткат едни такива… Виждал съм ги.

КАЛЧЕВ. Не, не… Връткат ги, но аз не гледам телевизия. Отдавна не гледам. И новини не гледам, не ме интересуват новините. Не ме интересува какво правят ония отгоре. Те са празни хора.

МИШО.

/оглежда се/ Къде е телевизорът.

КАЛЧЕВ.

Мисля, че го продадохме, но само така си мисля, з