Непознато сърце

КАЛЧЕВ

/ подава реплика на Невена/: Изхвърлих ги.

НЕВЕНА.

Изхвърлих ги.

КАЛЧЕВ.

Изгорих ги.

НЕВЕНА.

Изгорих ги.

КАЛЧЕВ.

Накъсах ги на парчета.

НЕВЕНА.

Накъсах ги на парчета…

КАЛЧЕВ.

Ето. Това е. Аз искам нещо да направя, а тя… Трябва да си помагаме.

         В стаята при Мишо и Христина.

МИШО.

Ще си мълчиш.

ХРИСТИНА.

Значи не е свършило? Какво искат от теб.

МИШО.

Каквото искат, ще си го получат – гадняри. Мислят си, че аз ще кисна тук и ще ги чакам със скръстени ръце.

ХРИСТИНА.

Какво значи да са те “поръчали”.

МИШО.

Келнерски номера.

ХРИСТИНА.

 Вземи ме с теб!

МИШО.

/малка пауза/ Не става.

ХРИСТИНКА.

Вземи ме! Моля те.

МИШО.

Не става.

ХРИСТИНА.

Нали нямаше да ме забравиш?

МИШО.

Да. И какво от това.

ХРИСТИНА.

Нали щеше цял живот да си ми благодарен. Как ще го направиш, ако не съм до теб.

МИШО.

Това няма нищо общо с живеенето.

ХРИСТИНА.

Това, за Англия, само донякъде е истина. Не е Англия, а е Австралия. Имах приятел, преди три месеца замина за Австралия. Дадох му всичките си пари, взех заеми, за да му купим билет. Стояхме до  пощенския клон срещу гарата. Аз не обичам гарите. На тях винаги става нещо, което променя живота ти. Стояхме и мълчахме. Аз вече бях казала всичко, а той беше чул всичко, което съм казала. Вдигна си пътната чанта от земята, пресече  улицата, мина през страничната врата на гарата и се изгуби от погледа ми... /малка пауза/  Той замина, а аз останах тук. 

МИШО.  

Така става: едни тръгват, други остават…

ХРИСТИНА.

Бременна съм в трети месец.

МИШО.

Какво?

ХРИСТИНА.

Бременна съм.

МИШО.

И сега?

ХРИСТИНА.

Това е! Останах на гарата.

МИШО.

 Няма ли “после”?

 ХРИСТИНА.

/подава му мобилния телефон/ Получих го днес. От него е.

МИШО./отваря го, чете на глас/ Добро момиче, точка. От Скопие, точка. Разбираме се, точка. Ожених се, пак точка? Павел…

ХРИСТИНА. 

Австралия свърши. Нали разбираш?

МИШО.

А-а-а-а, това там /сочи към корема й/ Детето?

         Пауза.